Конфликтът в Газа няма да приключи скоро, защото едната от воюващите страни спазва международните закони, а другата не. Това каза посланикът на Израел в България, Н. Пр. Йоси Леви-Сфари. По думите му, хората използват твърде свободно думата геноцид за да определят действията на Израел, но: „Ако нашата държава искаше да направи геноцид, то войната щеше да бъде спечелена преди месеци“.

В интервю пред Дарик Югоизток, по-малко от година след пристигането му България, дипломатът коментира съвременните инструменти и цели на военните действия, през призмата на историята на Израел.

От любовта към първата професия до дипломацията и от личния пример до социалното явление, което се наблюдава от 7 октомври 2023 досега, ето какво сподели посланик Йоси Леви-Сфари:

Можете да чуете цялото интервю в звуковия файл: 

Бил сте посланик в Турция в труден период от израелско-турските отношения /2011 г/, което тълкувам като висока оценка за Вашия професионализъм. Сега предизвикателствата са различни, а Вие сте в България. Означава ли това, че България е важна стратегически държава в период на глобални промени и напрежение?

Опустошително е като гледаме нивото на взаимоотношенията между Турция и Израел, защото за да се изградят добри връзки отнема време. Например, между Израел и България има дълбок корен на приятелство от векове. Трябва да помним и ценим това, защото разрушаването се случва по-лесно от изграждането. И това, което виждаме сега в отношенията с Турция е, че стъпка по стъпка те се рушат. Тъжно е. Лошо е и за двете страни, и за хората, живеещи в тях и за самия регион. Турция има отговорности по въпросите за стабилността в региона, които в наши дни тя не изпълнява. Няма съмнение, че България е считана за много стабилен приятел, както казах - имаме стабилна база, която води до много очаквания и от двете страни. Трябва да работим в посока да ги изпълним, но и да сме много внимателни. Едно нещо, с което България е уникална и липсва на много места по света е темата за антисемитизма. Той не е част от културата и от образователната система на страната. И мисля, че трябва да сме съзнателни за това и да го поддържаме, за да остане така.

Наскоро видяхме прояви на антисемитизъм в България, което много ме натъжи, защото това не е част от тъканта на тази страна.

Време е да се уважаваме, да се прегръщаме, да се подкрепяме.

Това е, което аз очаквам от самото общество тук. Това е историческата сила на вашата страна. България, която се гордее със своята история, свързана с еврейския народ, не трябва да допуска да бъда забравена тя и да бъде компрометирана с подобно отношение.

Освен антисемитизъм, имате ли информация и за антиизраелски настроения от началото на военните действия от октомври 2023?

Интерес въпрос. Какво разбираме под антиизраелски настроения? Имаме ли нещо против зелените политики или използването на солената вода като питейна в Израел – не. Става въпрос за критични коментари.

Ако ме попитате, има ли хора в България, които критикуват израелското правителство, позиция и действия, особено във връзка с военните действия – да, има. Но ще ви кажа нещо, което не е  изненада, в Израел също има хора, които критикуват правителството.

Изнасях лекция в един от университетите в София и един младеж ме попита, как ще коментирам факта, че в Израел има много демонстрации по улиците по всякакви теми и през голяма част от времето. Аз му отговорих:

„Младежо, така изглежда една жива демокрация“.  

Да изразяваш позиции, които не са в хармония с израелското правителство е приемливо. Това е нещо, за което имаме право да говорим и да преговаряме позициите си.  Но границата се прекрачва, когато започнем да говорим за ционизма, против правото на Израел да съществува, да се самозащитава… Всички други демократични държави отстояват и поддържат това право. Когато се прекрачат тези граници, ти вече не си израелски настроен, защото мотивацията е различна.

От 7 октомври 2023 досега сме свидетели на интересна, обратна миграция. Обикновено, хората бягат от войни. В този случай, хората започнаха да се завръщат в Израел. Имате ли информация за такива случаи в България?

От 7 октомври 2023 младите и активни граждани се включиха в армията. Хората взимаха първите възможни полети за връщане в Израел от различни краища на света. Имаше случаи,  при които са стоели по пътеката между седалките в самолетите, с цел възможно най-бързо да се завърнат и да влязат в битката за защита на страната си. Независимо къде живеят, сърцето им и в Израел като дълг да защитават не просто Израел, а еврейския народ.

Моите синове са на възраст на 28 и 32-години. В момента, в който се случиха събитията, в 3 сутринта вече бяха с военни униформи и въоръжени постъпиха в армията. Служиха пет месеца, освободиха ги за малко и после отново ги извикаха да служат и те тръгнаха. Попитах ги, защо не останат тук в България - отказаха. За тях е по-важно да бъдат в служба на Израел. Това е толкова ясно съзнание за дълг към страната ни. Знам и за други израелтяни, които се завърнаха. Хора, които живеят в България, започнаха веднага да изпращат екипировка и всякакъв вид помощ. Имам информация, разбира се и за противоположни случаи на миграция – израелски семейства, които не могат да издържат напрежението на войната и се преместиха в България.  Малко са, но има и такива случаи.

Това е уникално явление. Говорил съм с млади хора от различни държави и много от тях споделят, че ако в техните държави се стигне до война ще побягнат в обратната посока, далеч от страната си. Но това е част от силата на нашето общество. Имаме дълг към него.

Когато говорим за уникалност, в историята на Израел имаме две уникални шестдневни победи на евреите. Едната от войната през 1967 г., а другата е хиляди години назад във времето, от хрониките записани в книгата на Исус Навин – превземането на Йерихон. Къде обаче се води днес битката и коя е по-страшна  - тази с военна мощ или тази за умовете на хората?

Хората са склонни да забравят, че връзката между еврейският народ и земята на Израел е с продължителност хиляди години. Хората са склонни да изкривяват историята и да говорят за палестинския народ, сякаш те са живели в този регион хиляди години. И аз искам да използвам възможността, отново да напомня, това което е известно на повечето хора. Когато евреите са пристигнали в Ханаан, в земята на Израел. Имало е местно население там, но те нямат общо с днешните палестинци. Става въпрос за филистимци. Има нещо интересно: на иврид, езикът на който е написана Библията името на тази общност е плещим която се свързва с думата пелишим, означаваща нашественици. В последствие този народ е бил разпръснат. Като наказание за еврейския народ, който е бил бунтовен срещу Римската империя, те решават да нарекат тази територия Палестина. Но за израелските жители, това си е тяхната земя – Израел. Промяната на името на земята, не означава промяна на връзката с нея. През 1947 г. ООН, вземат решение за установяването на две държави – арабска и Израел.

Палестинците са хората, населявали територията на Палестина, включително и евреите. Моят дядо имаше палестински паспорт. Пазя го до ден днешен.  Едва през 60-те години на миналия век, арабското население там започна да определя себе си като палестинци. Връзката, която правите е вярна. Но за разлика от 6-дневната война през 1067-а, при превземането на стените на Ерихон, победата идва на седмия ден.

Днешните войни са по-сложни. Трудно е, когато едната от воюващите страни спазва международните закони, а другата не. Хората много свободно използват думата геноцид за да определят действията на Израел. Ако нашата държава искаше да направи геноцид, то войната щеше да бъде спечелена преди месеци. В случая нашите военни действия са самозащита. Но един от важните инструменти в този конфликт е на социалните медии. Особено дезинформацията. Например, в ООН, в НАТО и по целия свят се говори за голям глад в Газа. Това обаче не е вярно. Когато ние като демократична държава говорим, медиите не ни вярват. Но ако Хамаз го твърди, въпреки че са терористична организация, се приема с доверие. Какво говори това за нашето общество и за нашето съзнание? Излиза, че международната преса се вслушва в твърденията на терористична организация, а когато демократичната държава има твърдения – те се приемат като фейк. Това не е опасност за Израел, а за целия свободен свят. Едва напоследък от Организацията на обединените нации започнаха да признават, че тези обвинения в масов глад в Газа са неверни. Именно битката в дигиталните медии и подвеждащата информация са причина военните конфликти да продължават.

Тази война няма как да е кратка, тя е на различни нива. Проблем остава факта, че има много подземни тунели, изградени в района на ивицата. Там са позиционирани техните служби. Ние не сме наясно с цялата система от тунели, а от друга страна, те не излизат открито срещу нас. И затова все още имаме 120 наши заложници в ръцете на тези зверове и макар да няма на този етап позитивна реакция, ние се надяваме да постигнем споразумение за освобождаването им!