МУЗИКАУТОР призова народните представители най-сетне да дадат глас на експертите, които познават в дълбочина системата на авторските права и могат да предложат конкретни законодателни решения за увеличаване на средствата за култура и културни политики.

Призивът беше отправен от изпълнителния директор на организацията Иван Димитров по време на заседание на Комисията по културата и медиите в Народното събрание, посветено на правилата за създаване и работа на Обществен съвет към нея.

„Когато ние имаме сериозни законодателни казуси, няма към кого да ги адресираме“, заяви Димитров.

По думите му дългогодишният проблем е, че експертите в сектора трудно достигат до хора, които познават техническата същност на колективното управление на права и могат да превърнат решенията в законодателни промени. 

Димитров подчерта, че от деветдесетте години насам в България е имало 32-ма министри на културата и въпреки високия принос към нейното развитие като творци на някои от тях, почти никой досега не е имал експертното разбиране за законодателна реформа, която да даде устойчив модел на финансиране творческите индустрии в страната.

Той предложи в рамките на следващо заседание на комисията всички организации за колективно управление на права да получат по пет минути, за да представят как работят, с какви проблеми се сблъскват и какви промени са необходими, за да могат да се намерят работещи решения в сектора.

„Пет-шест корекции в действащия закон могат да въведат революционни промени“, подчерта Иван Димитров.

Според него депутатите трябва да знаят какво правят организациите, защо го правят и какво възпрепятства работата им, защото в противен случай се спират средства, които могат да бъдат инвестирани в творците.

Димитров представи културата като система, финансирана от четири стълба: директни приходи от културния продукт (билети и продажби), държавно и общинско финансиране, колективно управление на авторски права и меценатство. Той сравни тези източници с четирите колела на автомобил и посочи, че в България три от тях не работят пълноценно.

Като пример за пропуснатия потенциал той сравни България със Сърбия – страна с по-нисък икономически ръст, извън ЕС и еврозоната, но демографски близка до нас, която събира два пъти и половина повече средства от използването на авторска музика. Разликата показва, че при подходяща законодателна среда повече приходи могат да бъдат връщани обратно както пряко към творците, така и към държавните механизми за финансиране на културата.

В допълнение Иван Димитров предложи и при подготовката на Стратегията за развитие на българската култура да бъдат използвани вече доказани модели за финансиране и стратегическо планиране с експертната помощ на Световната организация за интелектуална собственост - WIPO.

МУЗИКАУТОР очаква Комисията по културата и медиите да превърне заявената готовност за диалог в конкретно изслушване на организациите за колективно управление на права в България. Защото устойчивото финансиране на културата изисква не само политически намерения, а експертиза, работещи правила и законодателни решения.