Инженерно-техническа експертиза за това може ли и как да бъде демонтиран паметникът на Альоша не се извършва, разбра Дарик радио. Въпреки искането на правната комисия в местния парламент от началото на годината, няма законово основание и необходимост за това. Председателят на правната комисия Слави Георгиев не пожела да коментира.
Без решение на Общинския съвет не мога да ангажирам човешки ресурс и специалисти да работят по такава експертиза, потвърди заместник-кметът Тошо Пашов.
Предварително проучване, което екипът на Дарик направи, показва, че процесът по демонтирането на паметника на Альоша би струвало на пловдивчани толкова, колкото да се изградят няколко детски или спортни площадки. Каква точно ще е тежестта за данъкоплатците и за общинския бюджет не може да се каже, тъй като при тази ситуация е немислимо да се изготвя в аванс и финансова експертиза. За сравнение, сметката за премахване на паметника на Съветската армия в София, бе над четвърт милион лева.
Напрежение за “Альоша“ в Пловдив: какво ще е бъдещето на паметника
Според експерти по взривни дейности, работили и в екипа по основите на търговския център на Марково тепе и взривяването на Мавзолея на Георги Димитров в София, "контролиран взрив" на паметника Альоша (каквато е една от коментираните възможни версии за премахването му), е абсолютно немислим. По думите им взривните работи ще бъдат "чудовищни". Каквито и предпазни мерки да се вземат, според тях, "отломки ще хвърчат из целия град". А евентуална оценка на екологичните щети никой не се наема да коментира.
Първоначалните изчисленията на строителните инженери за евентуален демонтаж също показват сложността на процеса. На първи етап трябва да се направи замер с професионален дрон за геодезия на повърхността и обема на монумента и да се изготви 3D изображение; на върха на Бунарджика ще трябва да се качи кран с товароподемност поне 200 тона; трябва да се наемат и специални машини, с които евентуално да се монтират анкерни системи, преди да започне нарязването на постамента, разходите за което се изчисляват на линеен метър; ще трябва да се наеме тежкотоварна пътно-транспортна техника, автовишка и др. необходими съоръжения; към разходите трябва да се прибави възнаграждение на минимум 4-ма алпинисти, различни специалисти по строителни дейности и бригада общи работници.
Прогнозната цена само за наема на крана за 1 ден е около 2000 лева.
Изглежда, че паметникът е строен за вечни времена, коментира пред Дарик радио Григор Христов - главен експерт в Дирекция "Регионален държавен архив" - Пловдив.
В спомените на каменоделеца Никола Тотев - ръководил на екипа - е записано, че строежът е започнал на 1 юли 1954 г. Монументът е съставен от общо 85 детайла - каменни блокове, софийски (владайски) гранит. Заедно с постамента, Альоша е висок 17,30 м, а цялата височина на монумента - от основата до върха - 20.5 метра. От документите, с копия от които Дарик разполага, става ясно, че в процеса на строителство е направен специален релсов път, за да се извозват тежките части.
Като се има предвид излетия бетон, желязото и плътността на гранита, която е 2,7 тона на куб.м, приблизителната тежест на целия паметник, според специалистите, може да надхвърли 260 тона.
Любопитен факт от архивите е, че Сергей Скурлатов, който се смята за прототип на Альоша, е носител на "Почетен знак на град Пловдив". Знае се, че той е родом от Алтай (Република в Западен Сибир) и е участвал във възстановяването на телефонната линия между Пловдив и София. А кръстникът на Альоша е главният военен съветник на Българската армия ген. Сергей Бирюзов, който идва на проверка по време на строежа, заедно с министър-председателя на България Антон Югов.
10 милиона стари лева е струвало издигането на паметника на Бунарджика, официално открит през 1957 година. За това свидетелства Протоколът от заседанието на Временната общинска управа на Пловдив от 18 февруари 1948 година. Решението е включено като т.3 от дневния ред и се пази в Дирекция "Регионален държавен архив" - Пловдив.
Вътрешността на монумента е запълнена с 46 тона бетон и 2 тона желязо, а според спомените на строителите, е вградена и специална "гръмоотводна тел". Главата на Альоша е 7 тона, а оръжието, което държи (картечен пистолет "Шпагин") - 2 тона. Това, което изобщо не се харесало на Никита Хрушчов (генералният секретар на ЦК на КПСС), когато се качил "на инспекция" до върха на Бунарджика, е че Альоша държи оръжието надолу, което решение най-вероятно са взели по неясни причини архитектите в екипа.
Работата по издигането на паметника е започнала 6 години и половина след решението на Временната общинска управа.
Факт е, че строителният процес и отчетът на разходваните средства, е съпътстван от множество скандали, за които свидетелстват записките на Никола Тотев. Оказва се, че от общинския бюджет на Пловдив се отпускат едва 2 млн.лв. от цялата гласувана сума, 1 млн.лв. дава Министерство на отбраната, а 6,5 млн.лв. са събрани от дарения от целия български народ.
След официалното откриване на паметника - на 5 ноември 1957 г. - е имало специален тържествен обяд в "Тримонциум", за който Тотев пише: "Не бях награден с нищо. Имам вина, че не съм партиец. Здраве да е, аз каквото можах, умение и сили дадох."
Архивите ни дават още интересна информация, допълва Григор Христов - главен експерт в Дирекция "Регионален държавен архив" - Пловдив.
Едно е ясно, ако се стигне до този прецедент в историята на Пловдив, техническото изпълнение на задачата ще е голямо предизвикателство.
Дали Кристо ще даде по-добра идея в какво да се преобрази Альоша или ще бъде премахнат единствено надписът - "Слава на непобедимата Съветска армия освободителка" от монумента - дебатът тепърва предстои.
