"Днес всичко негативно, случващо се в България, се опитват да го свържат с Русия. Толкова статии и анализи след покушението срещу главния прокурор [Иван Гешев], убийството на българския бизнесмен [Алексей] Петров - опитаха някаква "руска следа" да открият там, били стреляли по него "по руски" - сега и [Васил] Божков, който уж бил познат с Пригожин... Всичко това са измислици."
Това заявява руският посланик Елеонора Митрофанова в интервю за агенция ТАСС. Поводът е "актуалното състояние на руско-българските отношения" за които тя заявява, че "към днешна са на най-ниското ниво за целия постсоциалистически период".
По принцип всичко - доставките на газ, работата на "Лукойл", имотите на руснаци - се представят като "силно руско влияние", допълва Митрофанова. Според нея всичко това било стремеж да бъде наложен на българите крайно негативен образ на Русия.
"Струва ми се, че досега това не им се удава, социологическите проучвания показват, че 65% от гражданите имат положително отношение към страната ни. В крайна сметка най-мощната ваксина срещу негативизма е общата ни история, тя все още работи, но само времето ще покаже дали ще работи със смяната на поколенията."
"Опитът да бъде подменен в Конституцията 3 март като национален празник е свързан с днешната конюнктура, с опита да бъде отменена Русия и всичко, свързано с нея." По думите ѝ В София се опитват да преразгледат събитията от Руско-турската война от 1877 г., в резултат на които България получи своята независимост, пояснява ТАСС.
"България се опитва да бъде в тренда на Запада, това е някакъв поръчков ентусиазъм. Второ, това е откъсване на хората от насъщните проблеми - да сте чували обсъждане на бъдещите проблеми, каква България виждат политиците в бъдещето? Никъде ги няма тези обсъждания", пита тя журналиста Игор Ленкин.
"Това е опит да бъде преформатирано българското общество и то да забрави своята история", дава оценката си посланик Митрофанова.
За нивото на отношенията България - Русия
"Днес двустранните ни отношения са на най-ниското ниво за целия постсоциалистически период, официалните контакти са чисто ad hoc, предимно едностранни - българските колеги звънят, ако имат нужда от нещо, а нашите обаждания най-често се пренебрегват. Няма дори размяна на мнения по текущи въпроси от международния дневен ред."
За желанието на българските политици да "изтласкат" Русия от зоните на взаимен интерес тя посочва работата на компанията "Лукойл":
За "Лукойл"
"Включително въпросът за бъдещата работа на "Лукойл" в страната, въпреки че тази тема е много сложна. (...) Делът на "Лукойл" на дизеловия пазар в България е над 70%, около 1500 души работят в завода, още повече българи работят в свързани фирми. Това ["Лукойл Нефтохим Бургас"] най-модерно и ефективно системообразуващо предприятие в България сега изпитва известни трудности. Трудно ми е да преценя истинските намерения на българските власти, но е ясно, че те се опитват по всякакъв възможен начин да попречат на работата му, въпреки че това е недалновидно."
По думите ѝ от 1999 г. насам общите инвестиции на "Лукойл" в българската икономика са $4.5 млрд.
За Паметника на Съветската армия
"Основната идея на паметника е признателността на българския народ към руските воини, освободили Европа от фашистко иго. Действията по демонтирането му са в противоречие с Договора за приятелски отношения и сътрудничество от 4 август 1992 г., както и с Междуправителственото споразумение за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 19 април 1993 г. Но кой сега си спомня някакви договори?
Според нея, "ако говорим за политическото измерение на този въпрос, то това е акт от същия порядък: пренаписване на историята. Желанието да се премахне от историята всичко, свързано с Русия и Съветския съюз, както и да ни се нанесат сериозни духовни травми".
Митрофанова разказва и за спада с четири пети по думите ѝ на руските туристи в България, като уточнява, че няма забрана за тяхното влизане, а че има логистични причини, свързани с визите и достигането до страната.
"Живеем в епоха на несигурност и бърза промяна на събитията, така че е трудно да гледаме напред. Ясно е, че България е член на ЕС и НАТО и ще се придържа към позицията на тези политически обединения. А в световен мащаб определящо ще бъде развитието на геополитическата обстановка", казва още тя пред ТАСС.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
