„Нашата цел не е да ги иронизираме, че дълго време разказват тези небивалици за Бургас като рибарско селище. Напротив – по-скоро можем да опитаме да очертаем приносите на всеки един от тях, добронамереността, с която са подхождали към историята на града“. С тези думи историографът, писател и художник Митко Иванов обяви темата в авторската си рубрика „Старият Бургас“.
Кои са първите?
Митко Иванов споделя, че първият човек, който полага сериозни усилия да систематизира сведенията за града, е бургаският възрожденец Стоян Шивачев.
И до ден днешен бургаският музей пази ръкописът на Шивачев от далечната 1884 година. По думите на Митко Иванов един от сериозните приноси на този ръкопис е в етнографски аспект. „Шивачев цитира говора на тогавашните бургасчани и техния опит да говорят на гръцки, макар това често да е била смесица от думи от български и турски“. Разбира се, има и други части от ръкописа, които са с висока стойност. Там за първи път е направено описание на „розата на ветровете“.
Следващата знаменита личност е Константин Иречек. „Той минава през града най-вероятно през втората половина на 1884 година. Описва своите наблюдения за всекидневието на бургазлии, дава точни статистики и предава всеобщото мнение, че България и Румелия трябва да бъдат едно, цитирайки самите бургаски българи“. Константин Иречек прави опити за историография на мястото, но именно негово е твърдението, че Бургас е като село, при това сравнено с Анхиало.
Атанас Христов е другата личност, записала името си със златни букви в историографията на Бургас. Издава три алманаха за Бургас - през 1927, 1928 и през 1939 година. Последният съдържа не само много голям брой статистики, но и личности. „За жалост, и той повтаря някои грешки, свързани с теорията за рибарското селище, което не е имало по-стара история“, разказва водещият на рубриката „Старият Бургас“.
Учителят Христо Димитров от Градец, написващ историята на бургаския храм „Св. св. Кирил и Методий“. „Покрай тази история той споменава много сведения за града“, казва Митко Иванов.
Георги Поп Аянов, етнограф, който се е подвизавал като изтъкнат учител и създател на алманаха от 1958 година, в който са разгледани различни аспекти от историята на града. Дял в тази книжка имат чистата история на Бургас, статистики за населението, икономическото и културното развитие, както и революционното движение. „Можем да кажем, че това е първият опит за едно системно и съвременно издание“, споделя Митко Иванов, с уговорката, че въпросът за успешността му е дискусионен.
Епистоларният труд „История на Бургас“
„През 2005 година, когато започнахме да сформираме екипа, обърнахме подхода към изследванията. Първо, с проф. Карайотов започнахме да трупаме голяма база от сведения. Привлякохме постепенно подходящите консултанти и съветници и чак тогава пристъпихме към написването на конкретния епистоларен труд през 2009 и 2010 година. „История на Бургас“ беше издадена в началото на 2011 г.“, припомня съавторът Митко Иванов. И допълва, че основополагащо е било да има единомишленици, които да са готови за екипна работа. Според него не е било важно да бъдат наредени няколко професорски титли с цел придаване на тежест на труда, защото това не винаги е резултатно.
Още по-темата, чуйте от Митко Иванов в звуковия файл: