Милена Радева е сред новите лица на сезон 13 на „40 до 40“ на Дарик. Тя е художник, илюстратор и човекът зад сайта „Българска илюстрация“ и Биеналето на илюстрацията. Първото издание на биеналето е през 2018 г., след период от повече от две десетилетия без обща изложба, посветена на българските илюстратори.

„Целта беше да покажем, че тези хора съществуват“

Когато Милена завършва Националната художествена академия през 2010 г., пазарът за български илюстратори е нишов, а отношението на част от издателите е обезкуражаващо. Тя си спомня реплика, която тогава чува неведнъж - „Ние не работим с българи“.

Затова много художници започват да работят за автори и издателства в чужбина и то не защото ги няма, а защото тук няма достатъчно пространство, в което работата им да бъде показана и оценена.

Години по-късно ситуацията вече изглежда различно. Според Милена разговорите дали изобщо има нужда от български художници, корици и детски книги постепенно остават назад във времето.

През 2017 г. се основава сайта „Българска илюстрация“, а година по-късно се провежда и първото Биенале на илюстрацията. Целта е да бъдат открити и показани хората, които през цялото време са работили.

„Това беше като да търсим златна руда. А те бяха тук. Те не бяха изчезнали“, сподели Милена. 

Днес биеналето вече събира стотици произведения и десетки автори, а организацията зад него е значително по-мащабна, отколкото изглежда отстрани.

И ние да оставим нещо на света

Затова от самото начало Милена настоява всяко издание на биеналето да има каталог. В тях са събрани авторите, техните произведения, биографии и информация, която след години може да разказва историята на българската илюстрация на следващите поколения.

Това превръща проекта в своеобразен архив на съвременното българско изкуство.

Свободата да няма само един български стил

Милена наблюдава как както младите, така и по-опитните художници все по-свободно експериментират с техники, стилове, медии и дигитални инструменти.

Според нея именно тази свобода позволява на българските автори все по-уверено да намират място и на международната сцена.

Самата Милена като илюстратор търси силните моменти в един текст. 

„Когато чета текст, имам чувството, че гледам филм“, споделя откровено илюстраторът.

Оттам започва превръщането на думите в образи - с детайли, скрити препратки и малки визуални изненади, които понякога читателят открива едва при второ или трето разглеждане.

Колко пъти един илюстратор трябва да прочете една книга? Как се избира моментът, който ще остане в рисунка? Какво се случва, когато текстът и образът не съвпаднат? И как българската илюстрация се промени за последното десетилетие? Гледайте в разговора в YouTube.