Китайски художник се противопостави на политиката за нулев Ковид, като носи 27 костюма за защита на Таймс скуеър. В неделя сутринта голяма фигура, приличаща на човек на Мишлен, се носеше през Таймс скуеър в Ню Йорк, задъхана от усилието да се движи, докато носи 27 костюма за защита, съобщава CNN.

Вътре в белия пашкул беше Джишенг Ву, китайски художник, който организира уличното представление, за да критикува безмилостната политика на Китай за нулев Ковид.

„Защитните костюми се превърнаха във визуален символ на колективното преживяване и колективната памет на всеки китаец“, каза Ву, 28-годишен студент в Института по изкуства в Чикаго.

„Горивни“ протести и размирици обхващат над 90 държави (видео и снимки)

С качулките на костюмите, увити плътно около главата му, разкриващи само носа и част от очите му, Ву каза, че бил трансформиран в „чудовище“ с притъпени сетива.

Първоначално той планирал да носи 100 костюма, но се оказало, че може да се побере най-много в 27. Докато се клати при ходене, художникът се снишава, докато накрая трябва да прибегне до пълзене.

В крайна сметка той се строполи на земята и трябваше асистентът му да му помогне да се освободи от костюмите. Лицето му беше зачервено и обляно в пот.

„Искам да го използвам като метафора за това как всеки китаец е удавен от политиките в страната“, заяви той.

България - с най-драстичен спад в продължителността на живота

По време на продължилото около час представление минувачите спираха, за да погледнат Ву или да направят снимки. Мнозина изглеждаха и объркани от това, на което стават свидетели. В САЩ защитните костюми бяха рядка гледка, дори в разгара на Ковид пандемията.

В Китай обаче работниците, облечени от глава до пети в костюми за защита, са все още честа гледка, въпреки че минаха три години от появата на вируса.

Наричани „дабаи“ или „големите бели“, те работят на места за тестване на Ковид и карантинни лагери, охраняват летища и гари и пръскат облаци от дезинфектант по улиците и жилищните общности.

ЕК: Страните от ЕС да намалят до март 2023 г. месечното си потребление на газ с 15%

За хората в Китай те са символ на подхода на правителството за нулева толерантност, който разчита на масово тестване, дълга карантина и внезапни локдауни, за да намали броя на болните на всяка цена, дори когато голяма част от света вече продължи напред след пандемията.

За Ву “дабаите” са и въплъщение на власт и подчинение. „Чувстваш се сякаш никога не можеш да се изплъзнеш от техния контрол. Има невидимо чувство на потисничество“, споделя той.

Доц. Кунчев: Грипът не започва с проблеми в гърлото, а със силна отпадналост

Ву живеел в Пекин в края на 2019 г., когато първото огнище на коронавирус в света се появи на повече от 600 мили в Ухан, Централен Китай. Той си припомни гнева, който е изпитал от смъртта на Ли Венлианг – лекаря, който се опита да предупреди обществеността за вируса. Той беше обвинен в разпространение на слухове от полицията. Ву си припомни и чувството на безсилие на фона на последвалата цензура.

Как да преодолеем (не?)победимите пандемии

Той беше затворен в Пекин в продължение на две седмици, изпълнен с безпокойство и страх за бъдещето. Но ситуацията с Ковид в Китай скоро се подобри. До април огнищата бяха до голяма степен овладени и животът се върна към някаква нормалност.

Ву беше приет в програма в Чикаго, но поради затварянето на границата на Китай и забраната на Америка за полети от страната, лекциите му се провеждаха онлайн.

Доклади на държавните медии по това време разгласяваха успеха на усилията на Китай за контрол на Ковид, като същевременно подчертаваха нарастващите инфекции и смъртни случаи в чужбина и предупреждаваха за тежките последици от дългия Ковид.

Ву толкова се страхувал да не хване вируса, че когато пристигнал в САЩ през август 2021 г., маските „станали част от кожата ми“. На Ву, който е ваксиниран, не му отнело много време да преодолее страха си. В крайна сметка той хванал Ковид и имал късмет бързо да се възстанови от симптомите.

Междувременно ограниченията в Китай станаха по-строги след появата на силно заразния вариант Омикрон.

Семейството и приятелите на художника също са били засегнати. Бащата на Ву, професор в източна провинция, бил наказан от своя университет за това, че избягал от предстоящ локдаун. Той се върнал с колата си до дома си в Пекин без одобрението на работодателя си.

По-тежка грипна епидемия се очаква тази зима

Майка му не могла да посети болната му баба поради ограничения за пътуване. Много от приятелите на Ву в артистичната индустрия са загубилил работата си, тъй като галериите и изложбите останаха затворени на фона на продължаващите локдауни

Ву учил в престижната Централна академия за изящни изкуства в Пекин. Той използвал инсталации с концептуално изкуство, скулптура и фотография, за да разкрие проблемите, пред които е изправен днешен Китай.

Той реши да говори срещу политиката на Китай за нулев Ковид, като изнесе своето представление на Таймс скуеър на 16 октомври. Това е денят на откриването на 20-ия Национален конгрес на Китайската комунистическа партия, най-важното събитие в политическия календар на страната.

Подобно представление би било немислимо в Китай, където артистите са изправени пред все по-строга цензура, откакто лидерът Си Дзинпин дойде на власт през 2012 г. Но поставянето му в Ню Йорк също носи рискове за Ву и семейството му.

Художникът каза, че се тревожи за безопасността на родителите си в Китай, опасявайки се, че могат да бъдат подложени на потенциално отмъщение от правителството. Но той добави, че въпреки това се чувствал задължен да продължи с проекта и да изрази години наред потискани емоции към политиката за нулев Ковид.

В неделя Си защити своята политика, настоявайки, че тя „максимално защитила живота и здравето на хората“ и „балансирала превенцията и контрола на епидемията с икономическото и социално развитие“.

Някои анализатори приеха това като знак, че Китай едва ли скоро ще облекчи своите пандемични ограничения. За Ву политиката за нулев Ковид е пряко свързана с политическата среда в страната.

„Чувствам, че силата (на правителството) непрекъснато расте и става все по-голяма и по-голяма като гигант“, каза той. „И като индивидуалности нашите чувства и емоции ще бъдат все по-потъпквани, докато ставаме все по-малки и по-малки”.

Превод: Илина Стоянова 

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм