Първата и последната тема на деня в родните медии е, какво се случва с правителството, какво са си казали един на друг българските политици и лидери на партиите.

На този фон, водещият на рубриката за свободно говорене по Дарик Югоизток, Мартин Пенчев, се сблъсква ежедневно с все повече притеснени граждани, които нямат нищо общо с политиката, но силно се безпокоят от темата ще има ли правителство и изцяло оставят своето настояще и бъдеще в ръцете на хора, които нито познават, нито могат да им изкопаят градината, нито да им решат кардиналните проблеми с „киселите“ им съседи до двор и блок, а още по-малко да им подарят настояще, което самите притеснени граждани, така и не знаят с какво искат да е пълно…

„Много ми се иска, чакайки да си възпитават децата. Да са отговорни към средата, в която живеят, да правят малките добри промени, които така или иначе зависят от самите нас“, твърди водещият на рубриката.

И именно тук се ражда темата на седмицата за Мартин Пенчев: Аджеба, какво те боли, кой ще управлява или как ще управлява, ако самият ти не подобряваш по никакъв начин средата, в която живееш? Вместо това гледаме, какво да изкярим или да не платим, или живеем с очакването, нещо от някъде да падне. А в следващия момент обвиняваме държавата /в което и да е лице/ за всички несгоди, които имаме от спукана гума до прегоряла супа.

По думите на Мартин, политиката не би трябвало да касае така страстно хората, които не са пряко ангажирани с властта и управлението на България.

„Ако човек не си мете пред блока, не показва някакво гражданско съзнание, няма политик на тази планета, който да може да ти помогне да оправиш „окаяната“ си съдба. Няма политици с магическа пръчка“, категоричен е той.

А като става въпрос за политици и симпатии твърди: „независимо, дали съм участвал в кампании, оставам партийно необвързан. Мога да симпатизирам на политик, ако той е създал нещо с ума или с ръцете си. Но да е дал пример, който да иска да принесе“.

Всички искат да оправят големите неща, да имат мнение и отношение по мащабните проблеми, а малките се оставят с пренебрежение като достатъчно лесни за да бъдат свършени един ден. „Добре, но този ден така и не настъпва за малките неща, докато те не станат големи и не затвърдим имиджа на държава на постфактума“, каза още Мартин и онагледи думите си с притча за човещината. Според него, „приказка по действителен случай, която е пряко свързана с ежедневието ни и политиката в България“.

Даде и пример с опозицията в община Несебър, където живее и развива бизнес, отново без задръжки и напълно свободно, така както само в рубриката на Мартин Пенчев може да се говори. Чуйте всичко това в звуковия файл: