Арт директорът на списание EVA и основател на фондация МС – Мога Сам Биляна Савова, даде гласност на притесненията на на една майка, разтревожена за своето дете.
Според описаната ситуация момчето се намира в деликатна и много неприятна ситуация, а майка му твърди, че е системно заплашвано с убийство от съучениците си.
Публикуваме целия текст на Биляна Савова без редакторска намеса:
"И друг път съм писала неща, които да внесат смут в душите ви в най-неподходящото време. Знам, неделя е. И сте се отпуснали, почивате, срещате се с любими хора.
Но за живота и неговите предизвикателства няма почивен ден. Ето ви един цитат от писмо, което получих от майка на 11-годишно момче, което е с неустановен здравословен проблем и от години се опитват да го преодолеят:
„Беше си супер и всичко сякаш си дойде на мястото, до един прекрасен ден, началото на март, когато се прибра, седна на дивана, загледа се в една точка и с много тъжен глас ме попита "Аз гей ли съм? Психично болен ли съм? Какъв съм?". Започнахме да си говорим и от дума на дума разбрах, че в класа го тормозят. Не подозирах мащаба на този тормоз, а и той не ми го разкри, защото е бил заплашен с Убийство! ...ако си позволи да ни каже. След няколко дни беше на зъболекар и аз реших да поровя в телефона му и попаднах на кореспонденция във вайбър, в която в рамките на 15 минути, 2 момчета от класа му изпращат около 20 гласови съобщения с брутални извръщения, псувни, обиди, заплахи... Брутално! Той не е посмял да ни каже, защото тези му казват, че ще го убият, ако сподели. Последваха сериозни срещи и разговори с училището, училищния им психолог (която изяви желание да работела с него, за да го научела той да ПРИЕМА агресията), детска педагогическа, закрила на детето, инспектората, 2ма депутати, журналисти, личната му психоложка, както и професора ни от Турция, който изказа мнение, че след подобен стрес може да направи регрес в заболяването и препоръча незабавно да го спрем от училище и ни даде срок от 1 седмица, за да отидем при него…“
Как ви се струва? Заслужава ли си да спрем за малко, да помислим за децата, пък след това да вземем да направим нещо. Даже не мога да обвиня децата, които са му причинявали това страдание. Те, от своя страна най-вероятно също са потърпевши на подобно страдание. От по-големи. А може би от самите си родители…
Време е. Наистина е време. Това, че живеем в собствените си комфортни балони и не виждаме какво се случва около нас, не означава, че всичко е наред. Не, не е наред. Защото балоните се пукат. И утре всеки един от нас може да стане потърпевш на нечие чуждо страдание - човешко страдание, което като взрив разкъсва своя си, също привидно комфортен балон и се насочва към другите. И не за да отмъщава, а за да покаже, че то си е така…
Така се случва. Нормално е. Времената са трудни. Стресът е голям. Нормално е 11-годишни хлапета да заплашват във Вайбър… с убийство. Деца са, те не го разбират и не искат да навредят. Просто такива са им игрите. А след има-няма 20 години ще го "играят" пак същото, но по друг начин. Защото идва "ден и детето, което не е било прегръщано ще подпали цялото село, за да почувства топлината“. Поговорка. От Африка.
Скоро цитирах една мисъл на Архиепископ Дезмънд Туту. Ще я напиша пак: „Идва момент, в който трябва да спрем просто да вадим хората от реката. Трябва да се качим нагоре по течението и да разберем защо падат в нея.“
Време е
фотография Бони Бонев, за Miele България и тяхната кампания "С/мисъл за бъдещето"
П.П. Инициативите, кампаниите, благотворителността са хубаво нещо, но докато не излезем и от техните рамки и не запретнем ръкави ще си останем само с добри пожелания."
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
