Лицето на актрисата Лилия Маравиля беше използвано в съмнителна фалшива реклама в социалните мрежи. Без нейно знание и съгласие образът ѝ е включен в изкуствено генерирано видео, което рекламира регенериращ крем.

Манипулираните кадри са създадени чрез реално нейно интервю в ефира на NOVA, като към него е добавен фалшив звук, който създава впечатление, че актрисата лично препоръчва продукта.

Маравиля разказа в ефира на „Здравей, България“, че е разбрала за злоупотребата, след като нейни близки започнали да ѝ се обаждат с въпрос дали действително рекламира въпросния крем.

„Започнаха да ми се обаждат мои познати и приятели с въпроса ти рекламираш ли този крем“, сподели актрисата.

Тя уточни, че няма никаква връзка с продукта и никога не е участвала в подобна реклама. По думите ѝ единственият ѝ рекламен ангажимент е с компания, която представя продуктите си единствено на официалната си страница.

Проблемът е възникнал преди около година, а според Маравиля подобни манипулации стават все по-трудни за разпознаване от потребителите.

„Разбира се, че това не е моят глас, но за хора, които не ме познават, това абсолютно може да мине като истина“, коментира актрисата относно фалшифицирания звук във видеото.

След като е научила за измамата, Лилия Маравиля неколкократно е предупреждавала своите последователи в социалните мрежи. Тя е получила съвети за действията, които може да предприеме, от своята колежка Гергана Стоянова, която също е била жертва на подобна злоупотреба с нейния образ, но за друг продукт.

Актрисата от „Връзки“ вече е подала официален сигнал до ГДБОП. Тя разказа, че процедурата е отнела няколко часа, тъй като в момента не се намира в България и е срещнала технически затруднения при подаването на сигнала.

Маравиля изрази възмущението си от факта, че чрез подобни фалшиви видеа потребители могат да бъдат подведени да дадат парите си за продукти с неясен произход. Част от тези реклами водят към несъществуващи продажби, а в други случаи се предлагат продукти, които могат да бъдат потенциално опасни за здравето, като дори са представяни като лекарства.

Случаят отново поставя въпроса за опасностите от използването на изкуствен интелект за създаване на фалшиво съдържание и злоупотреба с образите на популярни личности.