Банкерът Левон Хампарцумян бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира първите месеци от управлението на кабинета „Радев“, бюджета за 2027 г., минималната работна заплата и мерките срещу високите цени.

Според Хампарцумян именно бюджетът за 2027 г. ще бъде едно от големите изпитания пред управляващите, тъй като в него би трябвало да намерят място заявените реформи. Той обаче предупреди, че част от заложените срокове са твърде далеч във времето.

„Самият факт, че има някакви срокове, е добре, но, от друга страна, си дават доста дълъг период, за да направят реформите. А някои от реформите искат наистина решителност и по-скоро разсичане на гордиевия възел, натрупан през предишните години, отколкото разплитането му.“

„Бюджетът е един от инструментите за управление. Това, по което ще съдим за това правителство и за всяко едно правителство, са резултатите. Там, с резултатите, виждаме, че нещата не са толкова прости и са нееднозначни.“

Хампарцумян очаква бюджетната консолидация да бъде сред ключовите задачи пред управляващите. Той не прогнозира дефицит от 5,7%, но не очаква и достигане на границата от 3%.

„Аз не мисля, че дефицитът ще стигне до 5,7%. По-скоро най-вероятно няма да се оправят и с 3%. Някъде ще бъде 4% или нещо такова. Те ще кажат, че ние сме толкова добри управляващи, че успяхме от 5,7%, който предишните лоши, такива неумели управляващи и т.н., а сега ние, с нашите управленски умения и процеси, които направихме, свалихме дефицита. Консолидацията на бюджета е ключова задача.“

„Няма причина без някаква особена криза, защото ние не сме в икономическа криза. Може да имаме политическа, може да имаме геополитически промени, обаче икономически не сме в криза. Няма нужда да правим дефицити, защото в лоши години натрупаните в добрите години излишъци или средства ще ни трябват, за да се справим с лошите години.“

„Минималната заплата в България днес, в този дефицит на работна ръка, означава някой, който не се е погрижил за себе си достатъчно. Ако ти не си положил достатъчно усилия навреме, за да научиш занаят, да научиш нещо, да можеш да си полезен на обществото, на себе си, да продадеш някакъв продукт, умение или каквото и да било, не може много да се сърдиш на обществото.“

„Тежък популизъм. Дори те комуникативно не успяват да го продадат, поне за известно време. И, между другото, войната между хладилника и телевизора е това, което срина комунизма. Така че тези хора с доста сериозен комунистически бекграунд, някои от тях фамилно, пък някои дори персонално, би трябвало това нещо да са го научили.“

По темата за еврото Хампарцумян беше категоричен, че според него политическото говорене, което го представя като основен виновник за поскъпването, използва страховете на хората.

„Това са демагози и манипулатори, които просто използват обществени страхове или насаждат обществени страхове и понякога просто лъжат.“

Хампарцумян коментира и заявката на управляващите за борба с олигархията, като постави въпроса дали самото понятие се използва достатъчно ясно.

„Аз все още чакам дефиниция на олигархията, да видим кои са тези олигарси. Дали просто хора, които са малко по-състоятелни, защото в България, в истински олигархичен смисъл, няма нито един. Те са много по-малки и много по-слаби спрямо истински олигарси със световен мащаб.“

„Правителството е шарено. Има хора, които със сигурност, за пример, които познавам, със сигурност имат много добра подготовка. Но това не е достатъчно само за успеха… Това е предпоставка за успех, но не е успех. Успех е, когато постигнеш резултати и кажеш: да, ние направихме това. А не: ще направим това, или в някакви такива пожелания, отместени във времето, и така.“

Левон Хампарцумян сравни правителството на Радев с „партизани, слезли от планината“.

„Държава не може да се управлява със заклинания. Тя се управлява с изграждане на процеси и с действия. Заклинанията може да вършат някаква работа там, в духовната сфера, обаче в практичното управление няма.“

Какво още заяви той, чуйте във видеото!