"Бюджетът е разточителен и донякъде безпомощно разточителен." Това каза в ефира на Дарик финансистът Левон Хампарцумян по повод гласуваната от депутатите финансова рамка за 2026 г.

Според него заложеното теглене на нов държавен дълг от над 10 милиарда евро показва доверие от страна на пазарите към България, но основният въпрос е за какво ще бъдат използвани тези пари. Той подчерта, че е важно дали средствата ще бъдат разпилени "като вода в пясък" или ще отидат за разумни инвестиции в образование, нова инфраструктура и стимулиране на производства, свързани с реиндустриализацията на страната.

Хампарцумян изрази сериозна критика към ниската ефективност на публичните средства у нас. Като примери за лошо изразходвани пари той посочи милиардите, налети в несъществуващия проект "Белене", както и проблемите със строителството на магистрала "Хемус" и некачествените мантинели по пътищата. За да се решат тези проблеми, той предложи държавата да наема независими чужди надзорни фирми, които да сертифицират качеството на обществените поръчки, тъй като те не биха били обвързани с местната политическа класа.   

В разговора беше засегната и темата за качеството на публичните услуги. Финансистът отбеляза, че средната класа у нас реално плаща "много сериозен прогресивен данък", тъй като се налага да доплаща за частни уроци, здравеопазване и охрана. Хампарцумян даде пример, че частните охранителни фирми в България разполагат с повече персонал от полицията и армията взети заедно.

Относно замразяването на минималната работна заплата на 620 евро, Левон Хампарцумян заяви, че това е правилна мярка. Той аргументира позицията си с факта, че разходите за живот са коренно различни в столицата и в малките населени места. Освен това, той посочи сивата икономика, която достига 30%, като фактор, който изкривява реалната картина на доходите. В тази връзка финансистът отправи критика към синдикатите, като постави под въпрос тяхната представителност, броя на реалните им членове и ефективността на исканията им за автоматично вдигане на възнагражденията.

По отношение на данъчната политика, гостът в студиото защити настоящия модел. Според него ДДС е справедлив и ефективен механизъм, който се управлява лесно и осигурява висока събираемост, стига да се минимизират опитите за измами.

Коментирайки решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ), Хампарцумян прогнозира плавно и балансирано увеличение на лихвите в еврозоната, което се задържа от рисковете пред обслужването на дълговете на южноевропейските държави. Той успокои, че това няма да доведе до резки сътресения в цените на ипотечните кредити в България.

Хампарцумян предупреди, че високият бюджетен дефицит е сериозен сигнал за пазарите. Според него процедурата по свръхдефицит от страна на Европа е напомняне към България да консолидира разходите си. Той изрази тревога, че българската икономика в момента расте предимно на базата на вътрешно потребление, подкрепено със заеми, а не от производство и експорт. Хампарцумян категорично заяви, че продължаването на същите финансови политики в добри икономически години не е добра идея, тъй като държавата трябва да трупа финансови буфери, с които да посреща бъдещи непредвидени кризи.

Гледайте цялото интервю: