Павел Поппандов е роден на 18 септември 1946 г. в София. Още като млад работи като шлосер (1962–1965) и шофьор (1967–1969), преди да поеме пътя към актьорството. През 1971 г. е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ от легендарния проф. Боян Дановски, когото Поппандов определя като велик ерудит и човек, оставил дълбока следа в неговото развитие. Завършва през 1975 г.

След дипломирането си работи в Студия за игрални филми (1976–1990), а от 1992 г. е част от общински театър „Възраждане“, който създава заедно с Хайгашод Агасян, Андрей Калудов, Недялко Йорданов и Станислав Пищалов. Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1979 г.

От 2006 г. до 2013 г. играе на сцената на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".

Поппандов се превръща в едно от лицата на българското кино през 70-те и 80-те години с роли в продукции като „Оркестър без име“ (1981), „13-та годеница на принца“ (1987), „Васко да Гама от село Рупча“ (1986), „Вчера“, „Куче в чекмедже“, „Господин за един ден“ и много други.

Участвал е в повече от 50 игрални филма, сред които още "Самодивско хоро" (1975), "Щурец в ухото" (1976), "Матриархат" (1977), "Двойникът" (1980), "Равновесие" (1983), "Пантуди" (1993), Papa Giovanni - Ioannes XXIII (2002) и др.  

Заедно с Георги Мамалев и Велко Кънев създава легендарния ансамбъл НЛО, който по-късно прераства и в телевизионното предаване „Клуб НЛО“ (1996 - 2004).

През 2026 г. стана част от Инициативния комитет, който издигна кандидатурата на Илияна Йотова и Кирил Вълчев за президент и вицепрезидент, а през 2021 г. е в комитета по издигане на кандидатурите на Румен Радев и Илияна Йотова в борбата за "Дондуков" 2.


Актьорът споделя, че киното е всичко за него, но преди всичко обича семейството си. В интервю за NOVA той нарича своите внучки - Линда и Лаура, “моите зарядни устройства”.

Актьорът смята, че съдбата му е била благосклонна, защото е срещнал едни от най-ярките творци на България. Поппандов вярва, че за да бъдеш добър артист, не е достатъчно да имаш талант – нужно е да бъдеш добър човек. С усмивка споделя, че може да нарече себе си щастлив човек.

"Така се стече животът ми, че попаднах на забележителни хора, които са ми дали толкова много и без които щях да бъда нищо”, споделя актьорът пред NOVA.

Той е автор е на автобиографичната книга „Значи съм живял“ (2019).

Днес той продължава да играе и да приема нови роли, оставайки активен и вдъхновяващ

Павел Попандов е носител на Наградата на София за филма "Щурец в ухото" (1979), на награди за мъжка роля на Международния кинофестивал в Прага, Чехия (1979) и на Фестивала на българското игрално кино във Варна (1986). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1987). Удостоен с Почетния знак на президента на 30 май 2019 г., пише БТА.