Интегрирането на културно-историческото и архитектурното наследство в Бургас в услуга на обществеността през интригуващата история на Бракаловата къща, днес Етнографски музей, постави на фокус в ефира на Дарик Югоизток арх. Емил Бурулянов. Заедно с гостите в авторското предаване „Посоката на Бургас“ - д-р Милен Николов, директор на Регионалния исторически музей и арх. Васил Дончев, отвъд патината на времето, представиха любопитни факти от богатото наследство на Бракаловата къща-най-старата в областния център.

Изградена  през 1873 година от един от следосвобожденските кметове на Димитър Бракалов в края на 19 век, през годините предназначението й е претърпяло и преодоляло множество метаморфози. До сегашния й облик днес –  след мащабна реновация по проект разработен от Общината, образец на политика за съхранение и управление на невъзвратимите ценности на миналото и използването им като ресурс за развитие на цялостната културна среда. 

„През годините тази къща е претърпяла множество промени на функциите си -  жилищна сграда, впоследствие – хотел, непосредствено след 9 септември – преминава към полицейското управление, след това е била детска градина. И най-накрая, по случай 1 300 години от основаването на Българската държава, тя е пригодена за нуждите на Етнографския музей, понеже до този момент етнографията и археологията са били на едно място в девическата гимназия на Бургас“, разказа д-р Милен Николов.

Арх. Дончев представи ключови елементи от архитектурния проект, добавени в хода на реставрацията на Етнографския музей- възобновяването самата сградата, нейното цялостно обзавеждане и основен ремонт, възстановяване на части от нея, загубени при многобройните преустройства в годините. “В рамките на този проект, съвместно с Регионалния исторически музей, беше разработена и една амбициозна програма -за изграждане на сгради на допълващо застрояване в двора на музея, които да служат за различни спомагателни функции към него-реставрационни ателиета за стъкло и керамика, нови фондови помещения- вече в съвременна и контролирана среда, от които музеят крайно се нуждаеше. А към тях и демонстрационната кухня, в която посетителите могат да наблюдават демонстрации на приготвянето на традиционни за региона ястия- така, че да бъде допълнена палитрата от етнографията на Бургас и региона“

Тези дейности, поясни д-р Милен Николов, са извършени по мащабен проект на Общината, и заедно с остров Света Анастасия и комплексът „Акве калиде“, са включени в културно-историческите маршрути в Бургас днес, . роект на Община Бургас и сме свързани с маршрути, които в които влизат и Остров Света Анастасия и Акве Калиде, ние сме една брънка от нещо по-голямо. Маршрут на културно – историческото наследство. Не случайно, подчерта арх. Бурулянов, вече говорим за културна инфраструктура.

„Ние постигнахме нещо, което в съвременния свят отдавна съществува, но сега му дойде времето и в България“, обобщи д-р Милен Николов.

А пред слушателите на Дарик Югоизток разкри не особено популярни сред широката общественост факти:  Всичките музейни сгради в Бургас са в паметници на културата и това е наследено положение от преди петдесет години. В България, особено след 9 септември, става много модно на музеите да се предоставят сгради, най-често паметници от културата от местно значение. Сами можете да си представите, че те нямат устройството на един истински музей и са приспособявани. . За фондохранилища, за ателиета, обикновено се ползват помещения-каквито има-  без контролирана среда. И това в продължение на десетки години- музеи, които се нагаждат, които се адаптират към това, което им е дадено. Т.е. чист вариант на музей нямаме. Дори Националния исторически музей се помещава в бивша резиденция. Последната сграда, която е построена като музейна е в Стара Загора. Други такива нови музеи нямаме. Именно е затова е важен проектът нва Етнографския музей в Бургас“.

Чуйте "Посоката на Бургас" с арх. Емил Бурулянов по Дарик Югоизток: