В София, в рамките на час и половина, температурите се понижиха от 35 градуса до около 23 градуса - това са повече от 12 градуса за много кратък период от време.

В късния следобед над някои райони на Западна България, а също е на североизток се развиха гръмотевични бури. На места паднаха интензивни валежи от дъжд, примесен дори с град. 

Тази обстановка бе прогнозирана от синоптиците 24 часа по-рано. 

На сателитната снимка от 18 часа българско време се вижда къде над страната се развиват тези явления.

На радарите на Агенията за борба с градушките също добре се виждаха ядрата на гръмотевичните бури, които донесоха валежи, гръмотевици, усилване на вятъра.

Бурите бързо затихнаха с падането на слънцето под хоризонта, тъй като енергията за тяхното образуване бързо намаля.

В районите, където се развиха тази бури и където бяха по-активни конвективните процеси, температурите бързо се понижиха с над 10 - 14 градуса.

В София, в късния следобед, температурата се беше повишила до 35 градуса, но с развитие на купесто-дъждовната облачност тя започна бързо да пада и след около час и половина вече бе около 22 градуса. 

Мощните конвективни процеси в гръмотевичните бури изнесоха топлия приземен въздух във височина и охладиха рязко приземната атмосфера до приятните 20 градуса към 22:30 часа.

Това е напълно естествен процес, самите бури се захрават от топлия и по-влажен въздух, който започва да се издига във височина, кондензира и после падат валежи и градушки. Тези процеси са много сложни, много активни и много мощни и при подходящи условия могат да доведат до рязка промяна в температурата.

Както това се случи и в София днес следобед и привечер.

Ако не беше развитието на тези бури, температура в столицата щеше да о около 27 - 28 градуса късно вечерта.

По-интересното в тази синоптична ситуация е фактът, че приземната атмосфера бързо загуби натрупаната топлина от дългия летен ден и горещият въздух бе изтласкан високо в тропосферата, по този начин се предодвратява прекомерното прегряване на приземната атмосфера.

Разбира се трябва да има подходящи условия.

Това е един от начините, по който се регулира глобалната приземна температура и тук е мястото да кажем, че все още тези процеси, макар и добре изучени, остават неясни по отношение на  един основен факт - колко топлина се пренася по този начин от долните слоеве на атмосферата към високата тропосфера и дори в  стратосферата, като по този начин гръмотевичните бури се явяват един от основните фактори при регулирането на глобалните приземни температури.

Това означава, че независимо от натрупването в атмосферата на парниковия газ въглероден диоксид,  за което непрекъснато се говори, няма как да се получи точно този парников ефект, за който се пише и от който всички се плашим, тъй като първоначално затоплената приземна атмосфера ще създаде условия за образуването на повече бури и оттук и до охлаждане на приземния въздух.

Точно така както това се случи този следобед и привечер в София.

В заключение трябва да кажем, че процесите в атмосферата са много сложни и преките и обратните вързки също са изключително сложни и е трудно да се разчита единствено на компютърните модели, особено когато се правят прогнози за състоянието на климата в по-далечно бъдеще.

Простият пример от днешния ден показва, че мощна гръмотевична буря, без да се съобразява с прогнозите за горещо време, може да доведе прохлада в най-горещите летни дни и да понижи температурите с повече от 10 градуса само в рамките на няколко десетки минути.

Разбира се в неделя жегата ще се завърне с пълна сила и прохладата ще изчезне яко дим.