Бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев бе специален гост в „Денят на Дарик“, за да коментира водещите вътрешнополитически казуси. Той коментира темата, свързана с жестоко убийство на Георги Кузев от страна на непълнолетни на Младежкия хълм в Пловдив. Освен темата за насилието, Йовчев говори за падналия у нас дрон, както и за противовъздушната отбрана на страната ни.

„Без значение какъв е този човек. Този проблем има няколко аспекта, които трябва да се разгледат. Безспорно е, че тук има психологически аспект. Как така се случва, че деца, които в общото си битие се държат сравнително нормално, изпадват в една такава ситуация, в която проявяват свръхжестокост към един човек, когото са го привели в безпомощно състояние. Вероятно тук експертите би трябвало да се изкажат.“

„Твърде е възможно да се е появил в даден момент ефект на психология на тълпата и загуба на усещането за отговорност, загуба на това, че всеки един от тях би трябвало да отговаря за своите действия. Разбира се, има друг аспект – защо се получава така, че имаме такива формирования, такива групи. И тук вече може би трябва в друг аспект да погледнем, който е свързан с възпитанието на децата, за да може да се достигне до такива неща. Разбира се, има трети аспект, че като че ли държавата, институциите отсъстват. Именно това отваря една зона, в която такива спонтанно сформирани групи си мислят, че могат да раздават правосъдие“, каза Цветлин Йовчев.

„Така че това е изключително сложен и болезнен въпрос, който поражда много, показва всъщност много проблеми в различни области на обществото“, каза още той.

„ИДИЛ имаше специално звено в структурата си, което отговаряше за пропагандата и за информационната война. И трябва да кажем, че водеше доста успешно. Много от новите модели, новите технологии, новите модели на обществените отношения, комуникационните технологии, социалните мрежи създават нова реалност. И в тази нова реалност в момента все още можем да кажем, че нямаме устойчиво регулиране на обществените отношения. И в резултат на това се получават, зараждат се доста заплахи. Има доста сериозни рискове, които съществуват. Включително, както споменахте, хибридните атаки, които могат да се осъществят към едно общество. Видяхме какво се е случвало в Румъния, с една сравнително евтина кампания през TikTok с няколко инфлуенсъра успяха да обърнат съществено общественото мнение в посока на един от кандидатите. Наистина институциите са длъжници на обществото“, каза той.

„Много е тънка границата. Дали може да се наложи контрол? Би могло, но този контрол в никакъв случай не трябва да минава границата, така че да наруши човешките права. Особено правото на свободно изразяване. Формира се съвсем различна култура. Младите хора, които са в социалните мрежи, фактически се превръщат като едни общности, които приемат информация и препредават информация. Техните възможности и желания да обработват тази информация, да търсят истината, да проверяват фактите, да имат критично мислене към това, което им се поднася, намалява. Това е един голям проблем, който към момента не само в България, а и в света не е намерено решение“, заяви Йовчев.

„Посоката би била правилна, ако се наложи някакво ограничение на социалните мрежи, особено за малолетни лица. А по отношение на технологична гледна точка не е толкова голям проблем да се следят социалните мрежи за това дали се разпространява език на омразата, кой го разпространява, в каква посока и така нататък. Въпросът е много точно, законодателно да се регламентират правомощията и алгоритъма, по който трябва да се извършва това нещо, защото там е само една крачка да може да се използва като инструмент в една политическа борба. По отношение на организация, която да се създаде специална, аз мисля, че трябва да се създаде такава организация, която би трябвало или да се възложи на някоя организация, която да изгради такива способности, да се занимава с хибридните заплахи. Най-малкото на първия етап да се умее да идентифицира атаки, хибридни атаки, които се провеждат към страната, да се идентифицира кой седи зад тази хибридна атака, какви са целите на тази хибридна атака и чрез какви инструменти се разпространява“, коментира бившият вътрешен министър.

„Случаят в Кардам, според мен, става въпрос за безпилотен летателен апарат, който по някаква причина има повреда в навигационната система. Това е в резултат на външно въздействие, силно заглушаване или някакъв проблем просто в електрониката, но е загубил ориентация и заради това е достигнал до територията на България. Това обаче показва една изключително голяма слабост, която говорим от години, че страната ни в момента няма способности нито да идентифицира такива заплахи от безпилотни летателни апарати, нито да е в състояние да противодейства. И това е изключително сериозен проблем“, заяви Цветлин Йовчев.

„В момента започна пак едно надговаряне политическо – първо, заплаха ли е това за пробив в националната сигурност или не, и второ, кой е виновен за това нещо. Това са абсолютно безсмислени в момента дискусии. Правилният подход е да осмислим, да дефинираме правилно проблема и да насочим ресурси за решаването му“, каза той.

„Основният въпрос тук няма да бъдат парите, които ще бъдат похарчени за такива системи или устройства. Основният въпрос е в това дали ще съумеем да изградим правилна концепция за защита на страната от потенциални атаки с дронове и поетапно как една такава концепция ще бъде реализирана. Фактически една такава защита на национално ниво трябва да се изгради на няколко слоя. Като започнем от критичните инфраструктури, трябва да защитим критичните инфраструктури в няколко основни области. Отбрана, енергетика, транспорт, комуникации и държавно управление. Като изградим локални защити на тези обекти, след което може да се потърси връзката така, че да се направят регионални центрове, които да могат, да кажем, София, Пловдив или така нататък, да имат обобщена информация, да се предприемат, да се получи синергия в даден регион. Междувременно, паралелно трябва да се изграждат такива системи на национално ниво“, коментира Йовчев.

„Що се касае до политика, аз мисля, че в момента ние нямаме изградена политика. Това е проблемът и затова трябва да се захванем, защото първо трябва да изградим концепцията, на база на която ще изграждаме такива системи. По отношение на технологиите, въпросът, който поставихте, вижте, необходимо е в момента, тъй като всяка една от технологиите има своите предимства и недостатъци, да има съчетаване на няколко технологии, в зависимост от характеристиките на обекта, за да имаме ефективна защита.

„Предполагам, че в рамките на 100 милиона евро могат да бъдат защитени основните критични инфраструктури в България. Това, което сподели министърът на отбраната, мисля, че е правилна стъпка по най-бързия начин да се закупят мобилни такива системи, защото изграждането на другите изисква време. Шест мобилни системи, ако се разположат правилно и ако са, да кажем така, с най-добри характеристики, биха могли да покрият около 50 км от границата, като трябва да кажем, че там основно техните способности вероятно ще бъдат насочени само към меките мерки за противодействие. Т.е. на военен дрон трудно ще може да бъде противодействано при тази ситуация, но това е нещо и една добра основа да се тръгне отнякъде. Впоследствие, основно по източната ни граница, също така, там трябва да се изградят поредица от такива центрове, които имат възможност, освен меки мерки, да управляват или оръжейни системи, или други системи, които са в състояние да разрушат атакуващи дронове, включително, ако искате, дрон срещу дрон, тези системи вече не са толкова скъпи и биха могли да бъдат доста ефективно средство. Мобилните системи трябва да бъдат пренасочвани, примерно по промяна в ситуацията в съответния сектор, където очакваме, че имаме по-голяма заплаха“, заяви Цветлин Йовчев.

„По отношение на южната ни граница с Турция, там също трябва да има такива системи, които основно трябва да са насочени към дронове, предназначени за контрабанда и за други цели, и като че ли по отношение на границата това е нещото, което трябва да се направи. Трябва да се изгради обаче един национален център, вероятно във въздушните сили, като противовъздушна отбрана, той може към съществуващите центрове да бъде някаква добавка, но там да има цялостната картина.“

„Пряка заплаха за населението в момента няма, защото рискът е малък. Рискът е малък не защото имаме висока степен на защита на критичните инфраструктури, а защото мотивацията на потенциалните атакуващи е изключително ниска към момента да атакуват страната ни, което обаче може да се промени. Така че към момента не бива да плашим хората, няма пряка заплаха за тях, но това, че държавата трябва по най-бързия начин да вземе мерки, за да реши този изключително сериозен проблем, това е вярно“, коментира Цветлин Йовчев.

„Ние в момента нямаме адекватна защита на сградите, в които е висшето държавно управление. Една атака с 200-300 дрона, целенасочена към нас, би могла да блокира в момента държавата. Много малко обекти имаме защитени и по тяхната защита има още доста какво да се направи, за да стане достатъчно ефективно“, категоричен е той.

„Дали в рамките на НАТО ще има някаква трансформация, дали предстои създаването на някаква европейска система за колективна отбрана, но ние трябва да бъдем вътре. Иначе не може да гарантираме нашата сигурност. И трябва да се разбере ясно, че ако подпомогнем Украйна в тази война, която води, ние по този начин подпомагаме и работим за нашата собствена национална сигурност. Ако Украйна не възпира в момента Руската империя, Путин, то агресията ще се разпространи върху други държави. Той ясно заяви няколко пъти своите намерения да възстанови влиянието на Руската империя от преди 90-те години. И в това число ние попадаме в този обхват. Агресивна риторика, агресивни действия. Така че от тази гледна точка трябва да разберем, че Украйна в момента работи и воюва включително и за нашата сигурност. И подкрепата на Украйна е инвестиция в нашата собствена национална сигурност“, каза Цветлин Йовчев.

Вижте цялото интервю на бившия вътрешен министър Цветлин Йовчев в „Денят на Дарик“ в прикачения материал!