Бившият служебен министър на правосъдието Андрей Янкулов бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира промените в Закона за съдебната власт и казусите около прокуратурата. Той заяви, че отказът за дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов показва двоен стандарт, особено на фона на начина, по който е бил отстранен Иван Гешев. Според Янкулов бъдещият избор на нов Висш съдебен съвет ще бъде ключов тест за управляващите и за реалната воля за съдебна реформа. Бившият правосъден министър настоя за по-прозрачни правила, независими проверки на кандидатите и ограничаване на политическото влияние при назначенията в съдебната система. Янкулов предупреди, че обществото трябва да следи не обещанията, а конкретните действия на властта, за да стане ясно дали ще има истинска промяна или просто нов контрол върху старите механизми.

„Аз съм автор на предложението за образуване на дисциплинарни производства и срещу двамата магистрати (Борислав Сарафов и Емилия Русинова бел.ред.). Логично становището ми е, че то е основателно и би следвало да бъде образувано такова дисциплинарно производство.“

„Същият състав на Прокурорската колегия и като част от Пленума на Висшия съдебен съвет уволни господин Гешев, бившия ни титулярен главен прокурор, за една единствена изпусната реплика в публичното пространство и то така емоционална реплика в хода на една пресконференция, която тогава той даваше през 2023 година, когато всички очакваха от него да си подаде оставката като главен прокурор. Разбра се по-късно, че това е било и политическото очакване към него. Но тогава той скъса демонстративно оставката си, даваше едни сериозни публични заявки за това, че ще има активно поведение и така нататък. И там някъде вмести тази реплика за политическия боклук. И това послужи после, отново казвам, за същия състав на Висшия Съдебен съвет, да прекрати мандата му предсрочно и да го освободи въобще от съдебната система.“

„Трябва да се даде някакво първоначално време и на настоящия министър на правосъдието и на цялото правителство да покаже в каква насока смята да работи. Естествено една от важните линии ще бъде промяната в правосъдната система, която съответно беше заявена като цел и на политическата сила „Прогресивна България“, която спечели абсолютно мнозинство в парламента.“

„По отношение на Закона за съдебната власт, сега виждаме едно отлагане, което се получава във времето и отива към юни месец приемането на този закон. Според мен това в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като фатално забавяне. Напротив, ако то няма някакви скрити цели зад него, а обслужва легитимната цел да се обмисли внимателно точно това, за което стана дума по-рано - какви ще бъдат детайлите при тези промени, които се налагат, тогава това може да бъде оценено позитивно.“

„Трябва да се пристъпи и към избор на членовете на Антикорупционната комисия, защото тя също трябва да започне да действа. Начина, по който се случиха нещата в миналия парламент, в никакъв случай не може да бъде окачествен като добър с цялостното закриване на тази комисия. Ясно е, че нейната работа имаше много дефицити, но тези дефицити бяха вследствие на лошия персонален състав и факта, че никога в нито един момент не беше излъчен един политически независим състав на тази комисия.“

„Квалифицираното мнозинство, с което се избират членовете на Висшия съдебен съвет от парламента беше въведено като промяна именно с идеята да не може политическата сила, която е спечелила изборите, да има мнозинство и да излъчва правителство или коалицията да не може да си нареди и изборните членове във Висшия съдебен съвет от парламента.“

„Надявам се да няма предварително известни хора, които някой някъде да определи и те да получат просто подпечатване на техните кандидатури в една парламентарна процедура, която от външна страна може да изглежда и много прозрачна. Може да имаме часове на изслушване и така нататък, но ако хората са предварително известни, ако няма някакъв реален сблъсък на концепции на кандидатури и така нататък, ако всичко това е просто проформа, тогава особена разлика няма да има.“

„Според мен е прекалено рано ние да можем да бъдем както особени оптимисти, така, респективно, и особени песимисти, защото просто тук е минала една седмица, откакто хората от това абсолютно мнозинство са поели властта. Но действително трябва да се следи какви действия се предприемат. И на база на действията, които се предприемат, трябва да се правят изводите. Тези действия наистина ли са в посока за изграждане на една независима и работеща правосъдна система? Или са действия насочени към това лостовете, които са съществували до момента, механизмите, по които е упражнявана властта в правосъдието до момента, просто да бъдат овладени от едни и други хора и те да започнат да ги използват за собствена изгода. Това е нещото, което е и огромният риск.“

Какво още сподели той, чуйте във видеото!