Кой е Петър Николов? Човекът кандидатирал се за кмет от партия „Български възход“ с бюлетина номер 20, обединил зад себе си хиляди варненци с различен партиен цвят, някои от които казват, че най-после са открили своя избор, а други, че ще гласуват за първи път от години.

„Всичко започна с потопа в „Аспарухово”. Стоях си в един бар и гледах мач, когато разбрах, че кварталът, в който живеех тогава, е наводнен. Картините на този апокалипсис са още пред очите ми. На следващия ден започнахме да събираме и носим помощи на пострадалите. По-късно живущи от квартала ме потърсиха за помощ, защото къщите им бяха пред събаряне от Общината. Целият живот на хората се сриваше пред очите им. Като активист в защита на бедните и пострадали хора разбрах, че благотворителността е нещо благородно и велико и тя с годините стана неизменна част от моя живот. Защото е много по-важно да даваш, отколкото да получаваш. Връзката с всички тези хора през годините бе нещото, което ме свързваше с Бог. Колкото по-ниско човек се покланя и подава ръката си толкова по-високо душата му се изправя и докосва до истинския живот. Само най-слабия, най-поругания и отхвърлен може да ви отвори вратите му”, споделя Петър Николов.  

Първо голямо дело

„През 2014 г. помогнах да осъдим България за достъп до договорите за концесия на добив на злато. Това дело повдига много въпроси относно това кой и как използва богатствата на България. Дискусията по него и до днес е силна в обществото. За първи път държавата предоставя достъп договорите за „златните концесии“ на български гражданин.

През 2016 г.  направих пробив и осъжда банковия гигант Уникредит, който неправомерно е усвоявал пари по жилищен кредит на младо семейство.

През 2017 г. помогнах на Даниела Колева от Сливен да върне трите си деца, отнети от Социалните. Съпругът на Даниела беше починал и поради бедност децата на Даниела бяха настанени в три приемни семейства, а по-късно върнати на майката след съдебно решение. За това дело получих престижната награда на сп. „Правен свят“ за „Юрист на годината“. Помня как пътувах много пъти до Сливен и си плащах бензина. Не знаех как ще приключат тези дела, на първа инстанция бяхме загубили. Тогава си казах, че ако загубя никой няма да разбере, но не знаех, че ако спечеля ще спечели целия български народ.  Победата има много бащи, а загубата има само една майка.

След този случай родители от Русе ме потърсиха за защита, тъй като Социалните бяха отнели всичките им 11 деца от тяхното семейство. След като се заех с този случай спечелихме съдебните дела и децата бяха върнати. Беше трудно, защото за всяко дете водих отделно дело, за всяко дело трябваше да измина 400 километра. Не пестях време, пари и труд, и успях да се преборя не само със социалните, но и с другите институции от града, които не помагаха на това семейство. Накрая се намери и правилният дарител, който ремонтира къщата на семейството и осигури дома на тези деца, така мечтан от неговите родители.

После помогнах и на пет деца от с. Кардам да си закупят къща, като събрах пари, за да платят къщата и изготвих безплатно документите за изповядване на сделката, за което номиниран в кампанията на в-к „24 часа“ „Достойните българи“ и получих медал.

След това дойдоха случаите на Сашко от родопското село Арда и много други, както и на трите деца отнети от Социалните в с. Балша, трите деца на Николай Дойнов от Галата, други пет деца отнети във Варна. Във времето върнах повече от 30 деца при техните родители в Ямбол, Сливен, Силистра, София, Балша, Бяла Слатина, Смолян, Русе, Бяла, Търговище, Шумен, Варна... Днес те живеят спокойно и нормално, ходят на училище, играят и живеят заедно със своите семейства. На всички тези семейства, на които съм помогнал безплатно, съм направил благотворителни кампании, за да могат да се обзаведат, да направят ремонти на къщите си, да има условия за децата. На всички тях им трябваше една ръка, която някой да им подаде да се изправят и да продължат в живота.

Моят път продължи в борбата срещу Стратегията на детето и Истанбулската конвенция. През 2020 г. оглавих родителското движение в България и заедно след хилядни протести в цялата страна успяхме да убедим управляващите партии да отменят приемането на Стратегията, да не ратифицират ИК и да променят Закона за социалните услуги и Закона за закрила на детето, така че да бъде защитен интереса на гражданите, да се ликвидира търговията с български деца, да се ограничи отнемането на деца, само в краен случай, да се защитят в съда българските родители.

Защитих гражданите и земеделците по делото на Държавата срещу РУСГЕОКОМ, които искаха да добиват шистов газ в Добруджа.  Все още в Добруджа не се добива газ. Спряхме строителството на тенис кортовете в Чайка отново след решение на Административен съд - Варна

След като разбрах, че благотворителността е моят живот започнах да помагам на хора и деца с увреждания като работя за тях безплатно, дарявам средства и организирам благотворителни кампании. И най-важното да подкрепям морално, като човек и приятел тези хора, защото най-страшното нещо е да си сам на този свят и никой да не ти обръща внимание.

Във времето всички тези деца и семейства станаха моите деца и семейства. С които живея всеки ден, с техните радости и неволи, с техните проблеми и малки победи. Всеки ден ми се налага да вземам решения за техния живот, да се грижа за тяхното добро и техния бит. Затова реших, че един ден ако съм във високата сграда на общината ще мога да помогна не само на тези хора, а и на всички граждани, които имат нужда от помощ, от качествено обслужване, от спечелени битки, от справедливост, от каузи. Само така можем да превърнем Варна в най-добрия град за живеене, защото стандарта на живот не се измерва само с пари и сгради, и построени пътища, а с това колко добро могат да направят хората за другите”, разказва Петър Николов.  

* Купуването и продаването на гласове е престъпление!

* Платена публикация