От 7-и до 20-и декември хората ще могат да получат своите пенсии, съобщиха от пресцентъра на Националния осигурителен институт. Пенсионерите, които получават средствата си по банков път, ще видят трансферите на 7-и декември.
На 5-и декември ще бъдат изплатени паричните обезщетения за бременност и раждане, както и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и осиновяване на дете до 5-годишна възраст за предходния месец ноември. За последния месец от годината тези плащания ще бъдат извършени на 28-и декември. Датата за изплащане на обезщетенията за безработица е определена на 15-и декември, петък.
Пенсиите и заплатите двойни за 10 години
Пенсиите и заплатите у нас са се повишили двойно за последните 10 години. Но и цените в България са се вдигнали, особено през последните години. Инфлацията е „изяла“ увеличението на заплатите през 2022 г., но не така стоят нещата с пенсиите. Това показват сравнителни данни на Националния осигурителен институт за периода от 2013 г. до 2022 г.
За тези 10 години средната заплата у нас се е повишила със 127%, или повече от два пъти. През 2013 г. тя е била 775 лева, а през миналата стига 1761 лева. При минималната увеличението е със 124% – от 310 лева на средно 695 лева. НОИ дава средна сума, тъй като до края на март минималната заплата беше 650 лева, а от 1 април стана 710 лева.
Данните обаче показват, че реалното повишение на минималната заплата е било стопено от инфлацията през миналата година. Тогава номиналният й ръст е с 9,23%, но реалният е -5,29%, тоест такъв няма.
Ръст и при пенсиите
При пенсиите за стаж и възраст също има сериозно нарастване за последните 10 години, като средната се е вдигнала със 130% - от 318 лева през 2013 г. до 730 лева през миналата. Общо средната пенсия е нараснала от 294 лева на 674 лева за 10 години, отчита НОИ.
Най-малко се е повишила най-ниската пенсия в страната – социалната за старост, с едва 100 лева за 10 години. В началото на периода тя е била 107 лева, а през 2022 г. – 208 лева средно, тъй като от 1 юли имаше увеличение на пенсиите и социалната за старост стана 247 лева, от 170 лева преди това.
При минималната пенсия ръстът от 2013 г. насам е по-голям – със 182% - от 148,75 лева на 418,50 лева. И тук причината да се смята средна минимална пенсия е, че тя беше повишена от 1 юли на 467 лева, при 370 лева за първите шест месеца на годината.
За последните пет години ръстът на минималната пенсия за стаж и възраст е доста различен. Така например през 2018 г. спрямо предходната тя се е повишила с 16%, но като се вземе предвид ръстът на инфлацията, реалното увеличение е с близо 13 на сто. През 2019 г. номиналният ръст е с 4,77%, а реалният - с едва 1,62%. През миналата година ръстът на минималната пенсия стига 39,50% спрямо предходната година, но заради високата инфлация реално пенсионерите са получили увеличение с 21 на сто.
Най-богатите пенсионери – тези, които взимат тавана на пенсиите, са получавали 752 лева преди 10 години. През миналата година максималната пенсия беше повишена на 2100 лева или почти тройно спрямо 2013 г. От 1 октомври 2022 г. таванът беше увеличен още - на 3400 лв.
Освен доходите обаче, за 10 години се отчита и сериозен ръст на инфлацията, като средногодишната през 2013 г. е била едва 0,4%, а в края на годината е отчетена дори дефлация от -0,9%. За сравнение през миналата година е бил пикът в хармонизирания индекс на потребителските цени, като средногодишната инфлация е стигнала 13%.
Все по-малко възрастни хора взимат добавка към пенсията си, било то за чужда помощ, за старост или вдовишка. През 2013 г. добавка за чужда помощ са получавали 96 107 пенсионери, а към края на миналата – 64 620 души. Добавка от пенсията на починалия съпруг са взимали 723 368 българи, а 10 години по-късно – 685 700 човека. Разбираемо, най-много намаляват добавките за старост, които бяха отменени, като такива все още получават едва 1391 пенсионери.
Безработните намаляват
Двойно за 10 години е спаднал процентът на безработицата в България – от 11,3% до 5,2 на сто. Наполовина са намалели и регистрираните безработни с право на обезщетение - от 115 327 средно на месец през 2013 г. до 65 100 души през миналата.
По-малко население
Запазва се тенденцията за спад на броя на пенсионерите у нас, като за 10 години те са със 160 000 по-малко и през 2022 г. са били 2 036 543 души. Въпреки това, разходите за пенсии са нараснали сериозно – от 7,746 млрд. лева до 15,634 млрд. лева.
В същото време работоспособното население у нас намалява, като през 2013 г. в работоспособна възраст са били 4,471 млн. българи, а през миналата те са 3,775 милиона. Наполовина по-малко са безработните с право на обезщетение - близo 60 000 души през 2022 г.
Осигуровки
Вдигането на заплатите несъмнено се отразява на и на парите, върху които хората внасят осигуровки. Работещите у нас се осигуряват на все повече пари, показват данните на НОИ.
Ако преди 10 години средният осигурителен доход е бил 628 лева за най-масовата трета категория труд, то през миналата вече е двойно по-висок – 1323 лева. С 1000 лева отгоре е сумата, на която се осигуряват заетите в първа категория труд, а тези във втора – на 1521 лева. За сравнение през 2013 г. в най-високата категория средният осигурителен доход е бил 1163 лева, а за втора – 869 лева. Средната пенсия вече замества близо 67% от средномесечния нетен осигурителен доход в страната, показват още данните на НОИ.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
