Минималната работна заплата трябва да стигне 1080 лв. догодина.  Това сочат разчетите на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). Размерът би трябвало да е такъв, за да се спази законовото изискване минималното възнаграждение да бъде 50 на сто от средната заплата у нас. В момента минималната работна заплата е 933 лв.

Любослав Костов, главният икономист на КНСБ посочи, че искат бъдещата минимална работна да се увеличи с 15,7%. Днес той участва на конференцията “Европейската директива за минималната работна заплата: Възможности пред синдикатите в България”, организирана от индустриалните федерации на КТ „Подкрепа“ и на КНСБ, съвместно с IndustriALL.

Костов обяви, че в началото на септември министърът на труда и социалната политика трябва да посочи размера на минималната работна заплата за следващата година. 

“Това са 147 лева повече, отколкото е в момента или 15.7% ръст и това трябва да се случи, тъй като е действащо законодателство в Кодекса на труда и няма връзка с транспонирането на директивата”, посочи той.

Костов подчерта, че средната заплата за първото тримесечие на тази година е близо 2200 лв.

Той изрази надежда за напредване в процеса на договаряне между синдикатите и Министерството на труда и социалната политика относно транспониране на текстовете на Европейската директива за минималната работна заплата. По думите му крайният срок е 15 ноември и вероятно няма да бъде спазен.

Костов обясни, че разчетите на КНСБ посочват, че необходимата сума за живот на един работещ у нас е 1450 лв. Така предложеното увеличение не би било адекватно, но ще се доближи към сумата, която синдикатите са изчислили.

“Държавата трябва да има план какво ще направи, за да повиши обхвата с колективни договори до 80%, както е записано в директивата”, заяви Костов.

Той подчерта, че при работодателите, които предлагат колективни трудови договори, минималната работна заплата е по-висока с 14% в сравнение с местата, на които липсва такъв. Костов подчерта и, че бизнесът отказва да говори за заплати за издръжка.

Предложенията са дадни на изпълнителната власт още преди половин година, заяви Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ “Подкрепа”. Все още очакват отговор. 

“Трябва да търсим икономическа ефективност, но и социална справедливост, а след транспонирането на тази директива синдикатите ще станат по-силни и ще имат повече инструменти за въздействие”, обясни той. 

И добави:

“Минималната заплата трябва да се приближава към издръжката за живота, за да могат хората да си платят данъците и осигуровките, да посрещнат основните си нужда от храна. Основният ни спор с бизнеса е този интервал какъв да бъде като процент, като сега е фиксиран да е половината от средната работна заплата.” 

Ненко Салчев, ръководител на отдел „Трудово право и условия на труд“ в Министерството на труда  и социалната политика, увери, че  в министерството очакват предложенията и на “социалните партньори”. 

Чуйте прикачения звуков файл