Третата радио дискусия от поредицата на Клуб на визионера е на тема „Изкуства”. Задачата на представителите на клуба е да генерират решения и послания за положителното развитие на България за следващите десетилетия в седем сфери на обществения и бизнес живот. Гости по темата са музикантът Максим Ешкенази и фотографът Никола Михов, отличени в първото издание на проекта „40 до 40”.

Третата дискусия акцентира върху връзката между изкуството и технологиите, нестандартните подходи за привличане на нови публики, включване на подрастващите, българските таланти извън граница и други теми.



Можем ли да говорим за изкуство на фона на това, което се случва в България?

Според мен е много важно да се говори за изкуство.

В условията на криза изкуството ли е това, което може да ни спаси?

По време на Втората световна война в Америка е имало много концерти и събития, свързани с изкуството. Това е било  най-важното нещо. Както е казал Чърчил, „За какво да се бием, ако нямаме изкуство“.

Може ли изкуството да ни спаси в условията на криза?

Това е единственото нещо, което може да ни спаси. В него има надежда. Когато банките фалират, само надеждата ни остава и вярата в красивото.



Но нали трябват и средства,  за да правим изкуство?

- Изкуството се прави с идеи и ръце. Парите винаги идват след тези две неща.

- Имаше повече надежда, когато нямаше пари. Като започнаха да се финансират проекти като музея на така нареченото социалистическо изкуство и като видиш къде отиват парите, някак разбираш, че имаше повече надежда, когато нямаше пари.

Като виждаш къде са отишли парите, какви изводи можем да си направим - възможно ли е нещата да се случат в България? Какъв е вашият опит? Какви примери можете да дадете?

Засега имаме три програми – Фортисимо клас, Фортисимо фамилия и Фортисимо фест. „Фортисимо фамилия” съществува от две години, „Фортисимо клас” е на четири години, а „Фортисимо фест” - на 3. Всяка от програмите се разраства всяка година с по 200%. Това показва, че има надежда и че българското общество е готово и иска да вижда изкуство. Две от програмите са образователни. Българинът иска хубаво образование. „Фортисимо фест” е летен фестивал на открито, който представя класическата музика по нов начин. Всички проекти се развиват и разрастват благодарение на Америка за България, на Министерството на културата и на Софийската филхармония.

Как стартирахте тези проекти и докъде стигнахте? Беше ли трудно преди четири години?

Не, не беше толкова трудно. Винаги, когато правиш нещо ново, е хубаво да знаеш, че ще има трудности, но ще се справиш с тях. Естествено, че всяко начало е трудно. Но ако оставим настрана трудностите, можеш да започнеш това начинание и да го разработиш. Да опитваш и да пробваш различни варианти, докато стане. Първият концерт не беше лесен. Спонсорира го един човек, който не искаше да се споменава името му. След две години се появи Америка за България, а след още две се отзова и Министерството на културата. Аз живея в Америка и винаги като чуя държавна институция, почвам да треперя и да не искам да се занимавам с този вид работа. В Америка всичко е на частни начала. Ако наистина има идея, която по някакъв начин да задоволява потребностите на хората, хората проявяват интерес.

Какъв  пример можеш да дадеш, Никола? Какъв опит имаш в тази сфера?

Аз се занимавам с няколко проекта. Те се случват в интернет пространството. Единият се казва СОЦМУЗ - виртуален музей на графичното изкуство от времето на социализма. С помощта на много хора събираме истории и разказваме за добри примери за графичен дизайн от онова време - поместваме ги в уебсайт.

На кое място е България по отношение на световните тенденции?

В Европа класическите концерти не са по-добри от тези в България. Когато започнахме  програмата, решихме да се запознаем и с обстановката в другите европейски симфонични оркестри. Знаехме как работят американските оркестри и решихме да ги съчетаем с европейските подходи, като прибавихме и българския. Наричам го българския модел за образователни концерти, където прибавихме и опита от двете водещи страни по отношение на образователни модели за концерти - лондонския и американския. Направихме нещо, което изуми любителите на изкуството, живеещи в Германия и Холандия. Те споделиха, че не са гледали нещо на такова високо ниво. В Англия също няма такова ниво. В България можем да сме горди, че правим едни от най-добрите образователни концерти в света.

Един от проблемите, които наблюдавам в България, е страх от дългосрочна инвестиция. Музикалното образование на малки деца е дългосрочна инвестиция. Това е страхотен начин децата от малки  да се докоснат до класическата музика. Тази инвестиция ще даде резултати след 20 години. Тези деца ще израснат и ще станат по-добри хора, по-продуктивни граждани. Ще са по-отворени да помагат на останалите край себе си. Обществото ще стане по-добро. Ние се занимаваме с дългосрочни инвестиции. Радваме се, че има организации, които ни помагат - Софийската филхармония, Америка за България.

А според теб, Никола, на кое място се намира България на фона на световните тенденции?

Със сигурност не сме на последно място. Има много неща, които все още не са се случили -  като колекциите и липсата на заинтересованост от страна на медиите. Това са част от причините, поради които много български автори творят в чужбина. Мисията на сайта ни е да разкаже за българското фотографско изкуство. Има поводи за оптимизъм в сферата на фотографията. Ето, в момента започва и събирането на фотографска колекция. Въпреки липсата на финанси, нещата се случват. Ако няма адекватно отношение, автори  и селекция, и парите няма да помогнат.

Как да завършим този разговор?

Идвайте на концертите. Ходете по изложби, влизайте в интернет сайтове, където има постери, разказващи за миналото на българското общество, за да се докоснете до изкуството. Изкуството прави хората по-добри. Бъдете близо до изкуството всеки ден и ще бъдете по-щастливи.

Има ли таланти в България?

- Естествено, че има. Особено в музиката - има невероятни таланти. Имаме специален конкурс, чрез който избираме талантливи деца. Нивото е много добро и продължава да става все по-добро.

- Всеки, който се занимава с изкуство, знае, че е трудно, но също така знае и колко сила може да ти даде. Има много поводи за оптимизъм.