България е сред страните по Източния фланг на НАТО, които след началото на войната в Украйна са изправени пред засилени руски хибридни заплахи. Това се посочва в доклад на Службата за изследвания на Конгреса на САЩ, публикуван на 11 август 2026 г., цитиран от NOVA.

В документа, озаглавен „Руски хибридни военни дейности в Европа: съображения за Конгреса“, България и Румъния са разгледани в отделен раздел като две държави от НАТО и ЕС с ключово местоположение на Черно море. Според анализа подобни заплахи могат да засегнат вътрешната стабилност, критичната инфраструктура и сигурността, както и развитието на стратегически икономически и енергийни проекти. 

Сред конкретно посочените рискове е заглушаването на GPS сигнали в Черно море. В доклада се отбелязва, че български и румънски власти са регистрирали увеличение на подобни случаи. Цитирана е информация, според която български представители на отбраната са свързали смущенията със „системи за радиоелектронна борба“, без да посочат пряко кой стои зад тях. 

Докладът обръща внимание и на кибератаките. Посочва се, че България и Румъния са били обект на DDoS и други дестабилизиращи кибератаки, които власти и експерти свързват с проруски хакерски групи. Сред мишените са били системи, свързани с избори, държавни информационни системи и критична инфраструктура. 

Отделен акцент е поставен върху българската отбранителна индустрия. В анализа се посочва, че тя „може да е била обект на свързани с Русия саботажни операции срещу предприятия от българския военно-промишлен сектор“. 

Сериозно внимание е отделено и на политическото влияние и дезинформацията. В навечерието на парламентарните избори в България през април 2026 г. цитиран в доклада анализ определя страната като една от държавите в ЕС с особено уязвима информационна среда за „недемократична злонамерена манипулация“. Като фактори са посочени продължителната политическа нестабилност и поляризация, слабото регулаторно прилагане и ниската обществена устойчивост. 

В документа се отбелязва още, че преди изборите българските власти са започнали инициатива за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи и са потърсили помощ от Европейския съюз за ограничаване на евентуална външна намеса. 

България е спомената и в общата част на доклада, посветена на политическата и изборната намеса. Според документа европейски представители са обвинявали Русия в информационни манипулации, корумпиране на политици и незаконно финансиране на кампании в няколко държави, сред които Франция, Германия, Полша, Черна гора, България и Молдова. 

Авторите на доклада подчертават, че приписването на отговорност за хибридни операции често е трудно и че степента на доказателствата варира в различните случаи. Като типични форми на хибридна война са посочени саботаж, кибератаки, политическо влияние, дезинформация, GPS заглушаване, нарушения на въздушното пространство и атаки срещу критична инфраструктура. 

Докладът разглежда и възможните действия на Конгреса на САЩ, включително наблюдение на руските хибридни операции, оценка на заплахите за НАТО и критичната инфраструктура, както и евентуални промени в санкционната политика срещу руски разузнавателни структури и свързани с тях лица.