КЕВИС ХI: Реката на мислите

Има ли граници човешкото въображение, когато твори в синхрон с природата? Отговор на този въпрос дава 11-ото издание на Международния ленд арт симпозиум Кевис, чийто домакин бе Регионалният етнографски музей на открито „Етър“.

Под мотото „Реката на мислите“, тазгодишното издание роди произведения, които могат да бъдат видени в коритото на реката, течаща между музей „Етър“ и бившето квартално училище, където днес са разположени фондовете на институцията.

„Държим ниво с това събитие и успяваме да го надградим“, споделя главният двигател на Кевис през всичките му издания проф. Добрин Атанасов от Софийския университет. „Като се започне от първото издание, когато се оказа, че създаваме странно и неразбираемо изкуство, да се стигне до този етап. Човек отхвърля непознатото, а когато то му стане познато, може да го приеме. Нагласата се промени и можем да го усетим в самата среда, в отношението на местната общност към творбите.“

Ето и разказите на самите автори, преплетени в общата „Река на мислите“:

Максим (8 години) – Най-младият визионер

„Идеята на моята работа е, че съм направил лабиринт, от който не се излиза. Движиш се през различни пространства, композирани по различни начини, но изход няма. Получава се една безкрайност. Създава се илюзията, че се преминава по различни пътища, но те всъщност са едни и същи“.

Как е възможно едно малко дете да разсъждава толкова зряло за изкуството, което създава? Средата, в която израства Максим, безспорно оказва своето влияние, но личните му качества, развити в дните на КЕВИС, дават изумителен резултат в една свободна и артистична атмосфера.

Петър Жечев – Левитация извън гравитацията

Скоро навършващ 20 години, Петър е студент втори курс и успява да създаде оптическа илюзия от 200 почти изгнили пръчки. Когато ги погледнеш от определен ъгъл, високите около метър дървени елементи започват да левитират в пространството. Оцветената им в жълто част изпъква, за сметка на сливащите се с околната среда долни и горни части.

Проф. Добрин Атанасов – Форма, цвят и свобода на интерпретацията

Преподавателят в Софийския университет създава инсталация, която първите зрители асоциират като „храм, затворен в бутилка“. Самият той споделя, че работи чисто с форма и цвят, без да търси директни внушения – всеки може сам да интерпретира видяното според собственото си светоусещане.

Никола Кулелиев – Първата политическа творба на КЕВИС

Никола издига на пиедестал оцветен в червено „лидер“, заобиколен от по-ниско стоящи „последователи“, вперили замаяни погледи в него и следващи го безкритично. Авторът е критичен към политическата ситуация у нас през последните години, но споделя, че интересът му стига само до информираност – с активна политика не желае да се занимава.

Д-р Марина Стоянова – Българските кавички

Марина избира за свой фокус българските кавички – символ на цитатите, но и повод за шеги между преподаватели и студенти. Творбата ѝ е разположена на метри от политическия лидер на Никола. И съвсем естествено, макар и непредвидено, „части от речите на политика“ се оказват затворени в нейната инсталация. Коя ли от двете творби ще отмие по-бързо реката?

Любен Кулелиев – Музикален реализъм

Любен създава инсталация, изобразяваща клавиши на пиано – без излишна абстракция, която по много интересен начин се вписва в съседните творби на Никола и Марина.

Ако развихрим фантазията си, от проектите на Никола, Марина и Любен се получава цялостна сатира: политически лидер на предизборен концерт с музикална програма, чиито думи много скоро ще бъдат цитирани с удобни кавички от медиите. Но това е само една възможна илюзия – творбите нямат задължителна връзка помежду си.

Климент Христов – Копнеж по водата

Климент създава риби, разположени не в самата река, а върху камъните, по които тя е текла в по-пълноводни времена. Рибите гледат към водата с особен копнеж, а за изработката им авторът използва стари летви от подменената ограда на музей „Етър“.

Зорница Иванова – Абстрактното корабокрушение

Инсталацията „Корабокрушение“ ни потапя в абстракцията на спомените. Около претърпелия инцидент кораб са останали отломки от паметта, които водата не може да измести. Творбата провокира зрителя да се замисли дали спомените ни остават същите, или „водата на нашия живот“ вече ги е променила.

Сабахтин Мюмюн – Древният пазител на региона

Сабахтин ни връща назад към традициите от времето на Османската империя, шумерите и персите. Неговото произведение представлява назар – древен символ под формата на око, който означава поглед и традиционно пази от лоши очи и уроки.

Проф. Орлин Дворянов – Прошепнато между камъните

Винаги изненадващ, проф. Дворянов разполага творбите си на пръв поглед невидими места, използвайки непретенциозни материали. В малки плитчини между речните камъни той позиционира елипсовидни символи от върбови клони, които шепнат на всеки посетител нещо различно и много лично. Посланието е: да бъдем като водата – винаги да си намираме път.

Група 51/18 (Нели Станкова, Джулия Захариева, Виктория Джуканова) – „Присъствие“

Трите авторки създават инсталация, изградена изцяло от цветни речни камъни. Според тях природата е хаотична, но постоянно подрежда всичко спрямо момента – идея, която е и в основата на тяхното „Присъствие“.

Организатори и партньори: Международният арт симпозиум Кевис се организира от Центъра за неформално образование и културна дейност АЛОС и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“, в партньорство с катедра „Визуални изкуства“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и сдружение „Изкуство в действие“.