Какво би се случило, ако всеки човек на Земята приеме веганската диета - без мляко, месо, мед и всички други животински храни? Това е много хипотетичен въпрос, но екологичният писател Пол Алън твърди, че е по-актуален от всякога.
Идеята всички да приемат веган диетата може да звучи крайно, но през последното десетилетие броят на хората във Великобритания, хранещи се само с растителни продукти, е нараснал 340%. Вече има над 0,5 милиона британски вегани, а около 20% от тях са на възраст между 16 и 24 години, пише Пол Алън за Би Би Си.
Нарастващият интерес към веганството в момента е огромен. На рафтовете в супермаркетите се появяват млечни алтернативи – бадемово, оризово, соево мляко. Броят на знаменитостите, които подкрепят веганската диета също не е малък – сред тях са Лиъм Хемсуърт и Натали Портман. Вече има дори филми, посветени изцяло на веганството.
Това, което до скоро беше радикален и необичаен избор на начин на живот, бавно преминава към новото нормално.
За учените, политиците и икономистите, идеята за веганско бъдеще е особено интересна - и една от най-големите причини за това е околната среда.
Може би на пръв поглед изглежда, че вашият хладилник не може да се бори с глобалното затопляне, но знаете ли, че храната е причината за над една четвърт от всички емисии на парникови газове? Нещо повече, месото и млечните продукти съставляват по-голямата част от този въглероден отпечатък.
Веганската диета може да повлияе на вашата интелигентност
Ако всички ние станем вегани, емисиите, причинени от храните, ще спаднат със 70% до 2050 г., според неотдавнашен доклад за храните и климата в списанието „Сборник на Националната академия на науките”. Авторите на проучването от Оксфордския университет оценяват икономическата стойност на тези спестени емисии на около 440 милиарда британски лири.
Това, че сте веган обаче, не означава непременно, че се храните здравословно. Може би не приемате жизненоважни хранителни вещества. Например, веганските диети са с ниско съдържание на калций, витамин D, желязо, витамин В12, цинк и омега-3 мастни киселини.
Ако спазвате веган диета е важно да включите протеини - храни като боб, леща, нахут, тофу, соеви версии на мляко и кисело мляко, фъстъци – всички те са добри веган източници на протеини. Ядките и семената също са ценни и от особено значение са кашуто, шам-фъстъка, лененото семе, чиата и тиквените семки.
В същото време, някои вегански продукти съдържат прекалено много кокосово масло, например, което е с високо съдържание на наситени мазнини. Лесно е да постигнете правилния хранителен баланс, но трябва да сте наясно какво ядете - добър съвет не само за веганите.
Хранителният режим, включващ месо, изисква 17 пъти повече земя, 14 пъти повече вода и 10 пъти повече енергия от този на вегетарианец, според проучване, публикувано от „Американското списание за клинично хранене”.
Това се дължи на факта, че ние използваме голяма част от световната земя за отглеждане на култури за изхранване на добитък, а не на хора - от приблизително 50 милиона квадратни километра земеделска земя, 68% се използват за отглеждане на храна за добитъка.
Месото по-скъпо заради климатичните промени?
От ООН прогнозират, че след 50 години на планетата ще има около 10,5 милиарда души. За бъдат нахранени всички, твърдят те, ще трябва да отглеждаме храната по-устойчиво.
Д-р Уолт Уилет, професор по медицина в Харвардския университет, казва, че днес бихме могли да предотвратим най-тежките случаи на глад в света с около 40 милиона тона храна. В същото време, 760 милиона тона отиват за изхранване на животни във фермите всяка година.
Един от контрааргументите срещу това веганско решение е, че някои пасища просто не са подходящи за отглеждане на култури. Това със сигурност е вярно, но всъщност има по-голям проблем със световния глад. В момента произвеждаме повече от 1½ пъти повече от необходимото количество храна, за да бъдат сити всички на планетата. Просто тя не достига до всички в нужда.
Трябва също да се има предвид, че ние отглеждаме и ядем добитък от около 10 000 години. Начинът, по който се храним не опира само до храната в чинията ни. Днес глобалната месна и млечна индустрия осигуряват работа на милиони хора в много бедни общности по света.
Ако вече не отглеждаме селскостопански животни, какво би станало с тях? Ще изчезнат ли? Или пък ще се размножат прекалено бързо и ще пренаселят света?
Селскостопанските животни се възпроизвеждат далеч по-интензивно във фермите, отколкото в дивата природа - така че всички сценарии за „кравите превземат света“ са малко неуместни. Както при всички диви животни, в един момент ще се постигне баланс, в зависимост от хищниците и наличните ресурси в природата.
Струва си да се отбележи, че не всички животни могат просто да се „освободят“ от фермите. Някои от тях, като пилета бройлери, сега са толкова отдалечени от своите предци, че не биха могли да оцелеят и ден в природата.
Дори и да спрем да ядем животни, унищожаването на техните местообитания с цел нашето изхранване също ще намали броя им. Що се отнася до природата - винаги е въпрос на баланс.
Бел. ред. Статията на екологичния писател Пол Алън дава само едната гледна точка по въпроса за здарвословното и "екологично" хранене. Пълна утопия е идеята да спрем напълно яденето на месо, това приличи на утопичната идея да спрем да летим със самолите или да ползваме автомобили - и всичко отова в "защита" на околната среда. Това е невъзможно.
Храненето само с растителна храна може да доведе до сериозни проблеми със здравето и затова, ако имате желание да спазвате хранителне режим, в който няма месо, първо трябва да се консултирате с лекар.
За повече новини и любопитни материали последвайте страницата ни във Фейсбук
Абонирайте се и за канала ни в YouTube