Главният експерт на Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов бе специален гост в „Денят на Дарик“, за да коментира темата, свързана с убийството на Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив от група непълнолетни лица, които се представят за „ловци на педофили“. Безлов говори и по други актуални казуси, свързани с проявите на насилие от страна на младежи.

„Както в много други европейски страни, имаме този проблем. Както коментирахме във времето и журналисти, и полицейски служители, този клуб „Кръв и чест“ специално е стара тема от 2001 година. Той във времето е избягвал да има действия, които са свързани с насилие, с някаква по-видима публичност, и по този начин някак си е попадал под радара. Трябваше да се случи този тежък инцидент с убийството в Пловдив от тийнейджъри, за да се сетят за клуба, и това, според мен, е по-скоро стечение на обстоятелствата. Възможно беше въобще да не попадне в темата. Оказа се, че един от участниците в клуба е свързан с тази група, която е извършила побой над непалците и съответно тя по този начин е свързана с убийството от петимата тийнейджъри. Така че е малко въпрос на случайност да попадне като тема“, заяви Тихомир Безлов.

„Другият проблем е, че едно от нещата, които направиха впечатление при тийнейджърите, е, че те съвсем така директно, с този жест на снимката, показват своята принадлежност и свързаност или познание на цялата тази неонацистска символика, на Тесак, който създава този така наречен модел „задържи педофил“, съответно всичките тези идеи за лов на педофили, сафарита на мигранти, и тук възниква проблемът за България в един малко по-друг ракурс“, каза още той.

„Освен този побой на непалците, за който стана ясно в Пловдив, ние имаме няколко инцидента вече в страната с чужди граждани, които работят в България и които са пребити по точно такива расистки подбуди. България очевидно има линия да внася работна ръка преди всичко от бившите съветски републики, кавказките и плюс страни като Непал, за които коментирахме, Индия, и големият проблем е тук, че за разлика от Западна Европа, където имате една миграция, където имате едно влизане в социалните системи и съответно създаване на сериозни напрежения и политически, и социални в тези страни, в България го няма този проблем. Напротив, този внос решава проблема с дефицита на различни групи работна ръка в страната, на практика създава добавена стойност, контролиран е процесът, тези хора не остават, те са с временни договори, и една такава вълна от насилие срещу тях би довела до икономически проблеми, проблеми с конкурентоспособността на страната и като цяло лош образ за страна, която претендира, че е с много ниска престъпност, туристическа страна, т.е. проблемите не са просто на равнище само идеология и политика, има много икономически измерения, които е хубаво да се започнат да се коментират сега, защото виждаме систематичност, стават отделни инциденти, особено тази година. В момента говорим, вероятно, за 70–80 хиляди чужди работници, които работят в страната, от туризма и селското стопанство до включително високи технологии“, заяви главният експерт на Центъра за изследване на демокрацията.

„Едно от нещата, които правеха впечатление във времето, беше, че имаме такива престъпления, свързани с насилие, предизвикано от омраза, расова, спрямо различни хора, с различна ориентация. Това, което правеше впечатление, е, че обикновено първо се регистрират само като криминални инциденти или хулигански прояви. Т.е. цялата тази линия за мотивите на тези престъпления обикновено се избягва“, заяви Безлов.

„Както виждате и в случая с убийството на Младежкия хълм, там имате една онлайн затворена култура. Това са обикновено затворени групи, използващи криптотехнологии, които са силно недостъпни за нашите служби и МВР. Мои колеги, които работят по темата, посочват една огромна празна зона, която е свързана с „Телеграм“ каналите. Там дори в незатворените групи, в криптираните групи може да видите много такива образувания, които проповядват директна идеология на насилие срещу други“, каза Тихомир Безлов.

„Проблемите започват още в училището. Освен семейството, но в училището това са публични, там са видими. Много трудно може да имате деца, които могат да извършат тежко престъпление, каквито видяхме, и които да не са проявили насилие в училище или в квартала. Ако гледате дебелите книги по психиатрия, по криминология, те ще ви кажат, че обикновено тези деца имат някакви прояви. Дали ще изтезават, убиват животни, дали ще тормозят, насилват деца в квартала или в училище. Всичко това има някаква история, тези деца обикновено имат история. Много рядко са такива експлозии от никъде. Но, например, какво се случва по отношение на този тип прояви? Те не се докладват в училището обикновено от учители, директори, защото това води до проблеми за самото училище. Аз имам такива примери от учители, които ми коментират как на проблемни деца родителите идват с адвокат. Защото има една купчина слоеве закони, които ви създават огромни проблеми вие да се опитате да направите нещо срещу тези изключително рискови проблемни деца“, каза Безлов.

„Едно от нещата, които този тежък случай в Пловдив отключи, бяха случаи на насилие срещу малки деца, по-малки съученици или като цяло квартални сблъсъци, при които се оказаха най-различно наранени и тежко увредени деца. Един от проблемите е този тип инциденти да станат особен приоритет в регистрацията. Както коментирахме, инцидентите, свързани с някаква мотивация, дали е расова, дали е срещу другия, дали е срещу мигранти, т.е. това трябва да стане тема, както е между другото в повечето развити страни“, коментира главният експерт на Центъра за изследване на демокрацията.

„Един от проблемите, които правят впечатление в много такива инциденти, е търсенето на забавлението, а насилието е забавление. И създаването на тези групи, в които се търси забавление през насилие, е доста известен феномен. Един от проблемите, които възникват в нашия случай, е, че ние много дълго оставяме такива незатворени материали. Когато погледнете такива, които предлагат технология за насилие, окуражават насилието, вие имате в някои от социалните мрежи по 300-400 хиляди гледания на този тип материали. Нещо повече, дори както в българския случай, имаме едно допълнително усилване на този тип материали в социалната мрежа от традиционните медии. Тези хора, понеже са популярни, се канят от известни сайтове, от телевизии. И последствието е, че дори хората, които може да не се интересуват от темата, могат да попаднат под влиянието на тези идеи за насилие, за морално превъзходство над другия, за право да раздаваш правосъдие“, заяви Тихомир Безлов пред Иво Стефанов.

Вижте цялото интервю на главния експерт на Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов в „Денят на Дарик“ в прикаченото видео!