Организационният комитет на XX Международен панаир на традиционните занаяти проведе първото си заседание на 8 юли 2026 г. Юбилейното събитие ще се състои на 4, 5 и 6 септември 2027 г., но подготовката стартира още от сега.
През периода на неговото провеждане Габрово е в активна фаза на защита на кандидатурата си за Културна столица, затова идеята е да се работи в синхрон с екипа, ангажиран с тази важна за всеки габровец и приятел на Габрово кауза.
Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово даде официален старт на организацията за едно от най-значимите културни събития в България и Югоизточна Европа – XX юбилейно издание на Международния панаир на традиционните занаяти. За да се осигури безупречна реализация, вместо досегашното Оперативно бюро е създаден нов Организационен комитет със съвещателни функции. В него влизат ключови фигури от държавните институции, културата, туризма и медиите.
В първото заседание участие взеха кметът на община Габрово Таня Христова, Екатерина Джумалиева (Министерство на културата), Цветелина Борисова (Министерство на туризма), Ирена Тодорова (изпълнителен директор на Регионален център на ЮНЕСКО), Кирил Вълчев (генерален директор на БТА), Иван Влаев (председател на Национална занаятчийска камара) и доц. д-р Иглика Мишкова (ИЕФЕМ при БАН).
Форум, в който участват занаятчии от четири континента
Директорът на музей „Етър“ проф. д-р Светла Димитрова припомни, че Панаирът е най-голямото събитие у нас, свързано с традиционните занаяти, като до момента в него са участвали майстори от Европа, Азия, Африка и Южна Америка. Финансистът на музея Мария Иванова представи разпределения по пера бюджет, който за юбилейното издание възлиза на около 170 000 евро.
Мащабът на събитието се доказва и от престижното членство на музея в международната фондация „Микеланджело“ – същата организация, която прави световноизвестното изложение на венецианския остров Сан Джорджо, представящо брандове от ранга на Cartier, Van Cleef & Arpels, Vacheron Constantin, Hermès и др.
Тежките визи и скъпите изделия от Западна Европа – основните предизвикателства пред форума
Организацията на подобно международно събитие е свързана и с редица специфични предизвикателства, които бяха коментирани на заседанието.
Занаятчиите по света рядко са заможни хора, затова музеят търси начини да стимулира чуждите правителства да финансират пътуванията им. Допълнително усложнение са тежките визови режими и изискването музеят да гарантира, че участниците няма да използват събитието за икономическа миграция към Западна Европа.
Изделията на майсторите от Франция, Италия и други държави от Западна Европа често се оказват твърде скъпи за местния български пазар, което изисква гъвкави подходи.
Времето на провеждане (началото на септември) е съобразено с панаирната традиция у нас, изтеглена максимално напред, тъй като през октомври в музеите на открито вече е студено. Това обаче съвпада с ваканцията на учениците от училищата по изкуствата, чието привличане е приоритет за музея.
Акцентите на Панаира през 2027 са Майсторската надпревара по ковачество и Младежката секция към нея, атрактивните изложби, изложението на занаятчиите, зоната с арт изделия, музикалната програма.
Официалното откриване на Панаира е насрочено за 4 септември 2027 г. от 11:30 ч., като музеят ще направи всичко възможно да осигури присъствието на Председателя на Народното събрание – задача, усложнена от честите политически рокади в страната.
Веднага след откриването ще бъде даден старт на легендарната Майсторска надпревара, която този път ще бъде посветена на ковачеството – занаят със силно съвременно приложение. В нея ще се състезават шестима подбрани майстори (както и младежи в специална секция), които няма да правят точни копия на зададения предмет, а авторски интерпретации. Занаятчийското изложение се очаква да събере около 20 български и до 30 чуждестранни автори, сред които и победители от предишни години.
Музейният център (Кръстникколчов хан) ще стане домакин на три вълнуващи изложби:
На първо ниво ще бъде разположена фотоизложба, запечатваща историята на Панаира през годините.
На второ ниво е изложбата „Паралели“, представяща уникалната колекция на музея от предмети от предходни издания. Името се ползва със съгласието на БТА, която е регистрирала марката в Патентното ведомство.
На трето ниво се представя Младежката секция и изложбата „Най-доброто от най-доброто“ – 20-те най-впечатляващи предмета от Майсторските надпревари, за която вече има договорено международно гостуване в Босна и Херцеговина.
Програмата ще бъде обогатена с научна конференция, посветена на ковачеството през вековете (на 4 и 5 септември), и богата фолклорна програма, разделена на обеден и следобеден блок. Панаирът ще завърши с традиционната Майсторска вечеря, на която ще бъдат обявени победителите от Майсторската надпревара по ковачество.
Балканско лидерство и мощна медийна подкрепа от БТА
Изпълнителният директор на Регионалния център на ЮНЕСКО Ирен Тодорова подчерта, че Габрово трябва категорично да се позиционира като център на занаятчийството на Балканите и в Югоизточна Европа. Тя предложи залагане на младежка аудитория чрез социалните мрежи и организиране на изнесени събития в културните центрове в София.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев обяви мащабен план за медийна подкрепа. Агенцията ще организира две национални пресконференции (през пролетта и лятото на 2027 г.), ще открива дигиталните си архиви от снимки и документи и ще превежда материалите на английски език за международна видимост. Като изключителен жест, БТА ще посвети специален брой на култовото си списание „ЛИК“ на панаира в музей „Етър“, като преотстъпва правото на музея да допечата тираж, който да раздава на своите посетители.
Иван Влаев, председател на Национална занаятчийска камара информира, че в момента съвместно с Университета за национално и световно стопанство (УНСС) се изгражда Карта на българските занаяти, където ключовата роля на музей „Етър“ ще бъде ярко и научно защитена. Предстои и официалното излизане на специална сертификатна марка за занаятчиите.
Доц. д-р Иглика Мишкова обяви подкрепата, в това число и комуникационна, от страна на ИЕФМ при БАН, включително чрез ползване на социалните канали на институцията.
От Министерство на туризма смятат да засилят ролята си в реализацията на Панаира в музей „Етър“, който привлича над 80% от посетителите в региона.