Знаем ли колко пари отделяме от заплатата си за здраве и къде отиват тези средства? В повечето развити страни вноските на работещите за здраве постъпват в отделна партида на тяхно име и според условията на договора и сумата в нея те могат да ползват определени медицински услуги.

У нас системата е по-различна. Осигурителните здравни, а и пенсионни вноски, се събират от едни лица, а се разходват при настъпване на осигурителни случаи и за други лица, ето защо казваме, че в осигурителната система е в сила принципът на солидарността.

Здравните осигурителни вноски се плащат ежемесечно без значение дали ще настъпи осигурителен случай или не, тоест дали ще разболеем, тъй като осигурителната ни система е от разходо-покривен тип, т.е. тези средства се трупат по сметки на фондове, от които ще се плаща на хора, изпаднали в нужда.

У нас здравното осигуряване e задължително и доброволно. Задължителното здравно осигуряване е регламентирано от Закона за здравното осигуряване. То предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Дарик архив

Задължително осигурени са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и тези, които са граждани и на друга държава, но живеят повече от 183 дни през календарната година тук. Здравни вноски дължат и чуждите граждани или такива без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България, както такива със статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище или временна закрила. Правилото важи и за чужденци с разрешение за работа тип „Синя карта“ и чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас.

Размерът на здравната вноска е 8% и той се запази такъв и през 2024 г. Ако човек е нает на трудов договор, то вноската се поделя между работодател и работник в отношение 60:40 както следва: 3,2% за сметка на осигуреното лице и 4,8% за сметка на работодателя. Вноската се поема от държавата за деца, пенсионери, социално слаби и други групи хора, посочени в чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.

Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето им не лишава човек от правото да ползва услугите по линия на здравната каса.

Хората, които сами внасят задължителните си здравноосигурителни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, дължат месечно по 37,32 лева от 1 януари 2024 г.  През последните 4 месеца на 2023 г. здравното осигуряване струваше 31,20 лева, като минимална месечна вноска. Според Закона за здравното осигуряване за хората в неплатен отпуск, а също и тези, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.

Самоанети

Здравноосигурителната вноска на самоосигуряващите се лица е изцяло за тяхна сметка, тоест те плащат 8-те процента изцяло. Когато човек започне да се осигурява сам, трябва да подаде декларация за това в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица. Доходът, върху който се изчислява вноската не може да бъзе по-малък от половината от минималния месечен размер на осигурителния доход, който за 2024 г., е  933 лв., и не по-голям он половината от максималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се, който за 2024 г. е 3750 лв. 

Здравноосигурителните права на самонаетите се прекъсват, когато те не са внесли повече от три месечни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. В такъв случай те са длъжни да заплащат оказаната им медицинска помощ. Правата им се възстановяват, след като платят всички здравни вноски, които се дължат през последните 36 месеца до месеца, когато желаят да получат медицинска помощ.

Самоосигуряващите се, които не са платили здравните си вноски за срок по-дълъг от три месеца, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 1000 до 3000 лв.

Европейска здравноосигурителна карта

Българските граждани, които са с непрекъснати здравноосигурителни права съгласно българското законодателство, могат да ползват при необходимост медицинска помощ в държавите от Европейската общност – когато пребивават на различно основание в останалите държави от Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Конфедерация Швейцария: краткосрочно (временен престой) или дългосрочно (пребиваване). Медицинска помощ в тези държави за сметка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) може да бъде получена от чужди лечебни заведения или лекари само след представяне на валиден удостоверителен документ за наличие на непрекъснати права в България – Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) или Удостоверение за временно заместване на ЕЗОК.

Къде отиват парите за здраве

Здравните осигуровки, които се внасят всеки месец от гражданите, им позволяват да получат медицинска помощ в държавните болнични заведения, както и правото на  направление за преглед при специалист, облекчения на таксите и разходите за определени манипулации, при които Здравната каса поема част от разходите, и други. Здравните осигуровки ви дават и правото да се възползвате безплатно от медицинска помощ, включително и спешна такава. Здравните осигуровки важат само в болничните заведения, които имат сключен договор със Здравната каса и приемат направления от личния лекар. В това число има много частни болнични заведения, в които дори с платени здравни осигуровки трябва да заплатите пълната стойност на прегледа или манипулацията освен ако нямате сключена допълнителна здравна застраховка, която да покрива тези разходи.

Националната агенция за приходите е тази, която събира средствата от задължителните здравноосигурителни вноски. А те отиват в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. За тази година например в бюджета на касата са заложени рекордни разходи – 8,16 млрд. лева или с над 1,1 млрд. лв. повече спрямо 2023 година. Здравноосигурителните приходи са в размер на малко над 7,95 млрд. лева, от които почти 4,9 млрд. лева са приходи от здрави вноски и над 3 млрд. лева са трансфери за здравно осигуряване. През 2024 г. са предвидени трансфери за над 173 млн. лева, които са за финансиране на разходите за ваксини, дейности за здравно неосигурени лица и други.

Сметките са правени, като е отчетен ръстът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, в размер на 780 лв. (от 01.08.2023 г.) до 933 лв. за 2024 г. и ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет от 55 на сто от 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по реда на чл. 40, ал. 4а от Закона за здравното осигуряване.

От здравноосигурителни вноски за работници и служители от работодатели се очаква да постъпят 2,644 млрд. лева, при 2,361 млрд. лв. през 2023 г., което е с 283 млн. лв. повече. От лични здравни вноски се очакват 1,762 млрд. лв., при 1,533 млрд. през 2023 г.

Здравните вноски на самонаети са в размер на 321,2 млн. лева  при 255 млн. лева или с   66 млн. лева повече от 2023 г.

Лъвският пай от разходите на НЗОК отиват по две пера – болници и лекарства. Те получават около 80 на сто от бюджета на касата.

Половината от сумата или 3,57 млрд. лева са предвидени за плащания на болниците. За сравнение през миналата година сумата беше 3,1 млрд. лева. Близо 2 млрд. лева е сумата, която ще отиде през тази година за лекарства. В същото време за извънболнична помощ са заложени 1,4 млрд. лева, като за общопрактикуващите лекари са предвидени над 560 млн. лева, за специализираната извънболнична помощ са заложени 562 млн. лева, а за дентални дейности – близо 329 млн. лева.

В бюджета за здраве за следващата година е заложено разширяване на профилактичния пакет, като в него се добавят възможности за повече и по-чести изследвания на хората в активна възраст. Предвиждат се и стимули за лекарите, които провеждат прегледи в отдалечени и труднодостъпни райони.