Изложбата "Временно

“Временно“ е името, което избрах за изложбата ми в галерия Ракурси. Тя представя два последователни цикъла, които са противоположни като атмосфера, в различна тоналност и звучене, но същевременно обединени от усещането за времетрайност и за временно уловени мигове.

В първия цикъл това са запечатани моменти от вътрешния ми свят - в какви образи и видения да претворя действителността? Той отговаря на първоначалния Ковид период, който затваряйки ни временно ми даде възможност да се вгледам по-дълго в себе си. Търсех да пресъздам тези моменти на самовглъбяване, на оттегляне, когато започвам да изживявам света отвътре навън. В този особен период, уединена в ателието ми, недалеч от къщата на Моне, в Живерни край бреговете на река Сена – наблюдавах как водата се отразява в листата на крайречните дървета преобразявайки се в трептяща вибрираща светлина. Беше сезонният преход зима-пролет. Експлозията, с която се събуждаше природата ме изпълваше с радостно вълнение и удивление, в силен контраст с тягостното чувство, което предизвикваше световната здравна ситуация – усещането ми за неизвестност и несигурност за бъдещето. Изолацията се оказа креативна, думите на американския поет Хенри Дейвид Торо бяха в мислите ми : „... едва когато загубиш света, започваш да намираш себе си, да разбираш къде си в безкрайното богатство на връзките ни с хората...“

Есаура, градът на ветровете, както го наричат в Мароко, е вторият цикъл картини. Естественият ми стремеж към освобождаване, уловените моментни пейзажи ме пренесоха навън към усещането за слънце, вятър и природа. Възприятието ми за света си промени посоката, станах част от прилив на екстравертно движение. Ослепителното слънце създаваше ярки цветове и силни контрасти, които виждах навсякъде : между горещината на пясъка и студенината на Атлантическия океан, между стихията на вятъра, вълните след обяд, и покоя на езерните огледални морски води при залез. А сенките, подгонени от бурния вятър оживяват и се впускат в бяг...