Едни от първите изображения на животни в литературната ни история, както и иновативни схващания за новия взаимоучителен метод, разкриват 28 табла със страници от „Рибния буквар”. Това показва изложбата „Петър Берон”, която е посветена на  200 години от издаването на „Рибния буквар. Тя е  организирана от Централната библиотека на Българската академия на науките (БАН). 

С учебника си Петър Берон се превръща в двигател на реформите в българското образование. Директорът на Централната библиотека на БАН Силвия Найденова разказа, че литературата по онова време е била предимно религиозна и този буквар е бил с енциклопедично съдържание, затова е толкова ценен.

“Тогава образованието е било килийно. Наложително е било смяна на това образование със светско и именно Петър Берон е този, който пръв започва това дело”, каза Найденова.

Самият Петър Берон оставя на българското общество не само „Рибния буквар”, но той е и дарител, който покровителства много младежи да се изучат и ги подкрепя, за да се превърнат и те в част от следващите дейци на България, добави тя и поясни, че на отделно табло в изложбата е представено предисловието, което според нея е най-ценно.

"Предисловието, което Петър Берон написва, в което откриваме новите педагогически схващания на този наш учен, който изтъква предимствата на взаимоучителната система, както и на живото говоримо източнобългарско наречие”, допълни Найденова.

Изложбата, посветена на „Рибния буквар”, ще продължи до 28 май.