Той е само на 22 години, а проектите, заради които попада в проекта "40 до 40", са амбициозни и имат идеална цел. Той е Ивелин Моллов - един от създателите на уеб платформите Walk2help и Volofy. Идеята на тези проекти е да се улесни събирането на разнообразни умения и ресурси, необходими за реализацията на добри каузи - така се насърчава социалната отговорност, а чрез нея светът се превръща в малко по-добро място. През последните две години проектите са помогнали на стотици хора чрез подкрепата на над 20 различни каузи.
Ивелин е завършил специалност "Информатика" в Нов български университет, София. За пример на много други младежи, го вдъхновяват хора, които не се примиряват с проблемите и се опитват да променят средата, в която живеят. Ето какво разказа в Дарик Кафе младият предприемач с кауза:
Наричаме ви лидери, макар че много от вас се притесняват от тази дума, когато дойдат в студиото. Но в думата "лидери" ние влагаме идеята, че вие сте новите хора, които са готови да променят България. Как прие твоята номинация?
Ивелин Моллов: Много се зарадвах. Спомних си за един разговор преди няколко години с Макс - който сега е член на журито на "40 до 40" - по повод Нобеловата награда за мир на Обама, който също е бил изненадан от номинацията. Обама тогава призна, че номинацията за него е кредит на доверие, който ще спомогне за каузата му за възстановяване на мира в света.
За мен тази награда също е кредит за това, което искам да направя. Може би и за другите 39 души също е един кредит, който да ги мотивира и окуражава да продължат да правят това, което правят и да знаят, че има хора, които ги подкрепят и насърчават. Другата добра идея на тази класация е да вдъхнови и други млади хора. Забелязал съм, че това се случва по някакъв органичен начин. Не го правиш с цел да вдъхновяваш другите, но то се получава. Може дори да се получи така, че с действията си да вдъхновиш някой друг, който да постигне повече отколкото си постигнал самият ти.
Чрез добрия пример ти го подтикваш да направи нещо добро?
Ивелин Моллов: Проектите ми отключват у хората желанието да направят нещо добро. Идеята на мен и екипа ми е да използваме тази енергия, която хората влагат в съвременните технологии, за да отключим желанието им да правят добро. Забелязал съм, че веднъж като направиш добро, то отключва нещо в теб и става заразно. Ние искаме да използваме предимството, че хората са толкова обсебени от технологиите, за да отключим това добро и да им дадем възможност да го мултиплицират по алтернативни начини.
Искаш да кажеш, че цялата тази енергия, която влагаме в контакта с новите технологии, може да отива и в полезни посоки? Как става това?
Ивелин Моллов: Ние създаваме кръг от хора, които като нас - със смартфоните си - правят нещо полезно за корпорации, които имат нужда от пиар например или за каузи, които имат нужда от помощ. Сега искам да разкажа за първия проект, който започна преди две години и половина, а именно Walk2help. Идеята е, че можеш да ходиш пеш и така да трупаш точки в смартфона си. Тези километри можеш да ги даряваш за различни каузи, които имат за цел да съберат определен брой километри.
След това идва ролята на коорпоративния спонсор, който дарява събраните стъпки. По този начин много хора разбират за коорпоративния спонсор. Той получава публичност, за която иначе би платил като реклама. В същото време, участниците са щастливи, защото от една страна - ходят за здраве, а от друга - правят добро. Последната ни кауза беше да се извървят 50 хиляди километра. Извървяха се за един месец и се направи дарение за детски лагер за деца без финансови възможности. Всички онези, които извървяха 50-те хиляди километра, реално допринесоха за нещо добро.
50 хиляди километра са изминати от много хора?
Ивелин Моллов: Да, от много хора. Тези, които искаха да помогнат, бяха обединени от идеята, че правят нещо добро.
Пускаш апликация на телефона, ходиш, чувстваш се добре и знаеш, че километрите, които си изминал, ще ги дариш и така някой ще се почувства щастлив от това, което си дарил...
Ивелин Моллов: След тази идея се роди следващата. Тя е създадена с цел да достигне до още повече хора. Смисълът е, че можеш да помогнеш със снимки, защото те са още по-въздействащи и достъпни. Един пример: каузата беше да се направят 30 къщички за птици и хората трябваше да ги снимат, за да ги докажат. Ако са направени 30 къщички и се снимат, спонсор ще дари на Българското дружество за защита на птиците сто килограма слънчогледово семе за изхранването им през зимата. Идеята проработи. Това са каузите, които сме инициирали и се опитваме да развиваме. Това е и целта на моя екип - да даваме възможност на хората да правят добро чрез съвременните технологии.
Как минава един работен ден на теб и твоя екип?
Ивелин Моллов: Всеки ден е различен, защото е свързан с разработката на самите приложения и със срещи с неправителствени организации. С тях си говорим за това по какъв начин можем да им помогнем, с кои корпоративни спонсори можем да ги свържем. Основната ни работа е върху самия продукт. Чрез него да разберем как хората го използват и как да стане по-приложим, да ангажира повече хора, да отключи у тях желанието им да правят добро.
Нямаш работен ден? Новите технологии не изискват постоянно работно време?
Ивелин Моллов: Да, но се опитваме да се придържаме към някакво работно време, защото си поставяме краткосрочни цели. След две седмици например да пуснем даден продукт, да тестваме дали работи и да знаем дали да продължим с нещо друго. Каузите също имат срокове.
Ти трябва да живееш от това. Кой ви плаща?
Ивелин Моллов: Първият проект стартира от едно състезание. Казва се Imaging up. Тогава бяхме студенти и пред нас не стоеше толкова въпросът за финансирането. След като спечелихме националния кръг на това състезание, една частна българска компания ни ангажира и започна да го развива като бизнес. Новият проект Volofy е финансиран от българския фонд Eleven и отново се развива като бизнес. Смятам, че такъв вид проекти е добре да се развиват в тази насока, защото те трябва да функционират с някакъв паричен оборот - така са по-конкурентноспособни. За мен по-успешен модел са т.н. социални бизнес среди. С други думи - имаме финансиране. На фонда Eleven сме показали, че това нещо може да се самоиздържа, да генерира приходи и да се развива като частна компания. Това е източникът, от който аз и екипа ми се изхранваме.
Това ми звучи почти фантастично. Но ето - ти ни разказваш, че можеш така да организираш работата на проектите, че да изкарваш пари, а тези пари да се насочват към каузите. Много интересно звучи моделът. Работи ли в България?
Ивелин Моллов: Да, в България работи. Идеята е да проработи и извън България. За мен и екипа ни е важно да помагаме за български каузи, защото е много важно да виждаш, че средата край теб се променя. Това е най-вдъхновяващото.
Кое те задържа в България?
Ивелин Моллов: Мисля, че - както навсякъде – и в България има плюсове и минуси. Ако си извън България, там ще срещнеш други плюсове и минуси. Тук плюсовете са, че за развитието на един бизнес разходите са по-ниски. Имаме по-големи таланти и по-незначителна конкуренция. Има много по-голямо поле за развитие. Това, че има проблеми, означава, че имаш много повече възможности да направиш нещо. Моят принцип е, че извън България е хубаво да ходиш и да правиш бизнес, но котвата винаги трябва да е хвърлена там, откъдето си.
Харесва ми тази философия. Добре би било да можем да заразим повече хора с идеята, че тук - където има много проблеми - те са и възможности. Тук имаш шанса да развиеш цялата си идея...
Ивелин Моллов: Колкото и странно да звучи, тук имаш по-голяма възможност да реализираш идеите си, дори и без финансиране. Напоследък виждам все повече възможности.
Някой интересувал ли се е от твоята работа? Някоя медия проявявала ли е интерес?
Ивелин Моллов: Питали са ме.
На първа страница бил ли си? Твоят бизнес бил ли е на корица?
Ивелин Моллов: Не, не съм стигнал до там, но мисля че ще му дойде времето. Има още много неща за правене, за да стигнем до първа корица.
Теб, Ивелине, сложихме на първата ни страница, образно казано. Между 8.00 и 8.30 е най- слушаното ни време. Надявам се, че с разказа за твоите проекти поне малко сме заразили нашите слушатели.
Ивелин Моллов: Дано.
