В нова поредица от концерти Плевенска филхармония, маестро Йордан Камджалов и кларинетистът Атанас Маринов представиха програмата "Музикална магия", която вече трета година носи заряда на музика, която с изключително деликатния си подбор привлича и удовлетворява многобройната публика, която приижда в залите и откритите сцени, където се представя тя в цялата страна.

„Нека тази вечер създадем една нова България в тези условия на пожари, бедствия и нестабилна държава…“. С тези думи се обърна към музикантите от Плевенска филхармония диригентът Йордан Камджалов, минути преди началото на един от концертите с програмата “Музикална магия”, която плевенският симфоничен оркестър поднесе пред публиката в осем български града.

След последния концерт от поредицата, който беше в препълнената зала на „Атриум център“ в Несебър, за Дарик радио маестро Камджалов каза:

“В днешно време, когато се говори за безпрецедентно разделяне на обществото, не само в България, а и в Европа виждаме какъв мощен и обединяващ фактор е музиката и наистина на сцената, ние имаме шедьоври от Италия, Австрия, Русия, Германия, Франция и България. И всичко това е в една голяма творческа прегръдка, без да правим йерархия, дали немската, френската или австрийската или руската музика са по-добрите. Тук не съществува такова нещо и на сцената ние ги издигаме до музикалния пиедестал, ние и публиката се прекланяме пред музиката и всъщност отдавна вече сме направили това „прегърнете се, милиони“, за което пише Шилер.

Ние в музиката отдавна сме направили Европейски съюз. Цяла Източна, Западна, Северна и Южна Европа звучи в нашите концерти и няма значение дали сме в така наречената дълбока провинция или в големите български градове. Това нещо носи по един и същи начин своето послание и мисля, че универсалният език на музиката е такъв в пълния смисъл на думата и затова, ние можем да говорим за „музикална магия“. Защото музиката минава отвъд клишетата, разделенията, отвъд дребните борби, в които са поставени хората. А хората бленуват да бъдат и да я преживяват заедно и на нашите концерти това се случва.

Изключително съм благодарен за огромната отдаденост на колегите от Плевенска филхармония, защото това е подвиг в пълния смисъл на думата. Това е и физически подвиг, и е един абсолютен маратон, защото Плевенска филхармония освен в „Музикална магия“ участва и в редица паралелни турнета и дава пример за работоспособност, отдаденост при едни екстремни условия.

Ако половината от българските културни институти влязат в подобна деятелност България ще стане най-динамичното творческо поле в цяла Европа".

    

„Ние се постарахме за една много празнична и виртуозна програма, повдигаща духа и както аз я определям – една новогодишна програма. Докосването, което правим с великата музика, както и с българския фолклор са неща, които продължават да вълнуват публиката и за мен е особено важно да виждам актуалността на тази музика. Ние често поставяме под съмнение тази актуалност – дали не трябва повече поп, рок, друга поп класика, фолклор. Но всъщност турнето „Музикална магия“ показва пълната актуалност на класиката", каза маестро Йордан Камджалов.

Той подчерта, че турнето „Музикална магия“ има и своята огромна социална стойност: „В тези около 20 населени места до сега, ние извършваме един социален сондаж и виждаме, че човешкото сърце не е прекършено. Ние виждаме, че в по-малките градове като Троян, Ловеч, Сливен, Ямбол, Созопол, Несебър, които не са от Топ 5 на българските градове – там срещаме най-жадния плодоносен чернозем…“.

Маестро Йордан Камджалов отбеляза още: „Хората пътуват километри от други градове, а и от чужбина за нашите концерти и това се случва във време, в което в интернет има всякаква музика, но те идват за да се докоснат до живото, което се случва на сцената, и точно това е голямото постижение на проекта „Музикална магия“.

Един проект, който беше създаден от директора на Плевенска филхармония г-н Любомир Дяковски, заедно с музикантите от оркестъра. Аз сам нямаше да мога да измисля по този начин програмата „Музикална магия“, но именно, заедно с г-н Дяковски намерихме неща, които са вечни и същевременно нови. Казахме си, че ако Моцарт, Брамс, Чайковски са живи вече няколко стотин години, ние можем да продължим да ги актуализираме и докато го правим нашето изкуство ще бъде безсмъртно…“.