В Добрич Плевенска филхармония и маестро Йордан Камджалов поднесоха в препълнената „Органова зала“ в града един от последните концерти, представящи програмата „Музикална магия – 2“ със солисти Вероника Тодорова – акордеон и Атанас Маринов – кларинет.
Това беше повод, изтънченият и добре познат в Европа и в цяла България диригент Йордан Камджалов да сподели за слушателите на Дарик радио впечатленията си от съвместната му работа с плевенските музиканти, с които предстои вече четвърти пореден и изключително ползотворен сезон.
„Наистина едно бурно, бляскаво и много успешно музикално лято с „Музикална магия-2“ е към края си, но продължаваме през септември като следващата кулминация ще бъде на 6-ти октомври в зала „България“.
Това е една програма, която продължава да се актуализира и да доузрява. Може би нашите слушатели не знаят, че за концертите през септември и октомври ще бъдат добавени нови произведения, някои от които ще са в чест на концерта в столичната зала „България“, като за този концерт се подготвя и една национална премиера“.
- Работата Ви с музикантите от Плевенска филхармония бележи едно постоянно и видимо за публиката в цялата страна развитие
„Това, което с голяма радост забелязвам е една повишена диалогичност с колегите и тази „прегръдка“ между строго професионалното и човешкото е нещо, което доказа, че две плюс две може да е равно и на 500 , на 600… и този човешки елемент, заедно с цялата професионална отговорност, която носим, прави едни невероятни неща. Много ми харесва, че не натискаме или да насилваме този процес, а се разбираме просто с една усмивка, с един жест.
Колегите от Плевенска филхармония имат една особена, също бих казал много конструктивна и градивна амбициозност.
Това не е състав, който иска да се излага или да отбива номера. Това е състав, който много пъти е вкусвал триумфа и наистина знае, какво е триумф, знае какво е това, публиката да бъде на крака, състав, който знае и какво са сълзите на публиката – от благодарност, от възторг и от вълнение, и ние заедно сме много длъжни на това нещо. Но сме „щастливо длъжни“, защото това е един от най-прекрасните ни дългове, и това е едно богатство.
Много съм благодарен на колегите за това доверие, за тази отвореност. Ние, разбира се сме много наясно, че такива турнета, през лятото през зимата, през годината, с паралелни програми са огромно физическо, психическо, професионално, емоционално, техническо и въобще всякакво предизвикателство, и аз го виждам по самия себе си.
Знам, че може да има моменти като „точно днес да не ни се излиза на сцена“, да не ни се репетира. И аз съм го усещал това нещо, но в момента, в който излезем и се докоснем до нашата отговорност и до човешките сърца, всеки път този оркестър и всички ние, заедно със солистите продължаваме като един неспирен гейзер, щедро да даряваме от това вдъхновение и от тази сила и замах.
Нямам търпение да споделим това нещо с още хора и докато съм в очакване на следващото развитие в работата ни с Плевенска филхармония трябва да кажа, че вече изпитвам известна носталгия.
Ще ви кажа нещо, което ме изуми. Започнахме през 2022 година и в момента сме в четвърти сезон. Четири сезона обновление, четири сезона емоционална, идейна и волева щедрост в цяла България.
За мен един от маркерите на истинския професионализъм в пълния смисъл на думата е, че в най-малки и най-големи зали, ние сме достигали онова, което ни е мечтата в изкуството, като мобилизация, концентрация и докосване с хората и боравене с екстремни динамики.
Това го могат само най-добрите!
Нямаме несъществен концерт, нямаме несъществена публика, нямаме несъществена зала. Това нещо е много възпитателно и мисионерско! И аз се моля за това, никога да не свикваме с великото, и всеки път да имаме едно ново гмуркане в океана на партитурата, както и изплуване от този океан с нови бисери, диаманти и злато, изтръгнати, изкопани и поднесени от дълбините на творчеството и, отправени към човечеството...“.
.png "Мария Оряшкова от")
