София се осигурява с питейна вода от язовир "Искър". Dnews реши да направи справка за обема на водата в язовира, за да установи има ли риск софиянци да останат на воден режим. 

Опасност от водна криза в София няма

По данни на Министерството на околната среда и водите към ноември 2019 година нивото на водата в язовир „Искър” е 70,9% от целия му обем. За сравнение, в същия период от време язовир „Студена” е бил запълнен едва на 17,9% от капацитета си. Обемът на язовир "Искър" е 673 млн.м3, което означава, че към ноември в язовира има 477 млн.м3 вода.

Средногодишният разход на язовира за питейни нужди на столичани е около 280 млн.м3. Това значи, че ако язовирът не получи никакъв приток, водата в него ще свърши след малко повече от година и половина. Средногодишният приток в язовира обаче се изчислява на около 304 млн.м3. и позовавайки се на тази тенденция специалистите не прогнозират проблем с питейната вода в София поне до 2030 година. С по-далечни във времето прогнози никой не се ангажира.

В анализите на министерството обаче се отбелязва, че ако през ноември средният обем на водите във всички язовири в България е 66,7%, то миналата зима той е бил 76% или с почти 10 на сто по-висок. Кратка справка показва, че се наблюдава тенденция нивото на водата в язовирите да спада в последните 6 години. Най-високо от началото на века то е било през 2014 г., когато средният обем на водите във всички язовири е достигнал 91% от пълния им обем.

Какво обаче помни историята?  

През 1994 година София е подложена на катастрофална водна криза. Обемът на язовира спада на 66 млн.м3 или под 10 процента от целия му капацитет. Консумацията на вода не се ограничава, въпреки сухото лято и рекордно ниския приток на язовира. Едва в края на годината се сформира кризисен щаб и се въвежда тежък режим на водата. Вода в София има по няколко часа на ден, изключение правят само здравните заведения и някои предприятия от хранителната промишленост. Забранява се също така подаването на вода от яз. „Искър“ към езерото „Панчарево“, спряно е и подаването на топла вода. Въвежда се оборотен цикъл на водата във функциониращия все още завод "Кремиковци", а хранителните заведения започват да използват чинии и прибори за еднократна употреба.

Въпреки множеството мерки, предприети от властите, нивото на язовира продължава да намалява и към февруари 1995 година достига 55 млн.м3. Критичният обем, под който не може да се осъществява подаване на вода от водовземната кула, е около 47 млн.м3.

Анализ на експерти от Националния център по метеорология и хидрология по-късно доказа, че основният фактор, оказал влияние за положително решаване на проблема, не са били въпросните мерки, а по-ранното затопляне към края на февруари 1995 г., което предизвиква сериозно снеготопене.