С тържествена заря-проверка на едноименния площад Пловдив отбеляза 141 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Стотици жители и гости на града се събраха пред монумента, за да отдадат почит на хората, осъществили един от най-смелите държавнически актове в българската история.
Президентът Илияна Йотова прие почетния строй. В словото си тя върна присъстващите към утрото на 6 септември 1885 година, когато камбанният звън и възгласите на множеството в Пловдив възвестяват Съединението.
„От този ден България се връща на картата на света. Оттук нататък няма да има граници, които да не могат да бъдат преминати“, заяви държавният глава.
Йотова подчерта, че девизът „Съединението прави силата“ не е просто надпис върху сградата на Народното събрание, а послание към следващите поколения – да бъдем заедно, да си подаваме ръка и да работим за достойна България.
На площада бяха премиерът Румен Радев, председателят на Народното събрание Михаела Доцова, кметът Костадин Димитров и Пловдивският митрополит Николай. Сред официалните гости бяха още министри, народни представители, евродепутати, членове на Конституционния съд и висши военни.
В словото си кметът Костадин Димитров определи 6 септември като най-пловдивския ден в новата история на България. Той отбеляза, че именно Пловдив поема инициативата след години на политически борби, дипломатически натиск и неуспешни опити за обединение.
По думите му в историческия акт се открояват свободолюбието, разумът и дързостта на града, както и способността на различни хора да застанат зад една обща цел.
„Пловдив никога не е бил град, който живее единствено със славата на миналото си. Той носи хилядолетия история, но винаги гледа напред“, заяви Димитров.
Преди вечерната церемония президентът и кметът разгледаха изложбата „Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции“. Експозицията е подредена в зала „Съединение“ на Регионалния исторически музей.
През деня Пловдив почете и личностите, свързали имената си с историческото дело. Венци и цветя бяха положени пред паметниците на Гаврил Кръстевич и Захари Стоянов и пред паметната плоча на майор Райчо Николов.
Честванията започнаха с молебен в катедралния храм „Света Богородица“, отслужен от Пловдивския митрополит Николай. Празничната програма включи и възстановка на събитията от 1885 година, представена от комитет „Родолюбие“ на площад „Римски стадион“.
Финалът отново събра Пловдив и неговите гости пред Паметника на Съединението – на мястото, превърнало се в национален символ на единството.
