България последователно отстоява позицията, че войната в Украйна няма военно решение и усилията трябва да бъдат насочени към дипломатическо уреждане на конфликта. Това заяви президентът Илияна Йотова при откриването на Годишната конференция с извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на Република България, която се провежда в столичен хотел. Подчерта, че основният въпрос е дали тази позиция може да събере достатъчна подкрепа сред европейските партньори на страната, предаде БНТ.

"България последователно отстоява позицията, че не съществува военно решение на тази война. Позицията ни днес е ясна. Въпросът е възможно ли е тази позиция да събере мнозинство сред нашите европейски партньори, да ги убедим в нашите аргументи. Разделенията по този въпрос се задълбочават, както във вътрешен, така и в международен план", каза Илияна Йотова.

Според нея най-големият проблем на европейската политика е липсата на общо решение за края на войната.

"Най-големият дефект на европейската политика в момента е, че няма изградена консенсусна политика, няма решение, което да предложи на международната сцена за края на този конфликт", коментира държавният глава.

Тя посочи, че Европейският съвет е заявил подкрепа за дипломатическите усилия за прекратяване на войната и за засилване на ангажираността по този въпрос, но тази позиция не е получила широка подкрепа сред европейските лидери и впоследствие е била смекчена.

"Неотдавна от Европейския съвет заявиха, че подкрепят дипломатическите усилия за прекратяване на войната и имат намерение да засилят своята ангажираност по този въпрос. Помните даже едно изявление на председателя на Европейския съвет, който дори каза и нещо повече – че има достатъчно добре развит дипломатически канал с Русия", заяви държавният глава и допълни: "Но това срещна, в най-добрия случай, доста хладно мълчание от доста европейски лидери. И доста бързо тази позиция на Европейския съвет беше обрана. С това позицията обаче на Европейския съюз за края на войната и за условията, при които това ще стане, не става по-ясна.", добави тя.

Президентът коментира и участието на България в т.нар. Коалиция на желаещите, като заяви, че темата има както вътрешнополитическо, така и международно измерение.

"Разразилата се дискусия в последните дни относно участието на България в Коалицията на желаещите е тема както с вътрешен, така и с международен характер. Не се притеснявам да говоря по този въпрос, защото смятам, че позицията на страната ни в този момент и в този случай е правилна. Самото създаване на коалицията е плод на противоречията между страните и целеше в онзи момент, преди повече от една година, да компенсира изолирането на Европа, на ЕС, от общия преговорен процес, който тогава се водеше между САЩ и Русия. У нас, извън политическото противопоставяне, трябва да отбележа, че още когато се присъединихме към нея, тогавашното българско правителство не отиде с готова позиция. Още по-малко намеренията бяха ясни както за останалите български институции, така и за българската общественост, която дори не разбра този акт.", посочи президентът.

Президентът Йотова припомни, че България се е присъединила към коалицията през юли 2025 г., а няколко месеца по-късно е било взето решение страната да не участва в многонационалния военен корпус за Украйна, който би действал след евентуално примирие или траен мир.

"Обявена през март 2025 г., България се присъедини към нея през юли с едно доста незабележимо обяснение от тогавашния министър-председател. Няколко месеца по-късно отново тогавашното правителство реши, че България няма да се присъедини към мултинационалния военен корпус, който днес се нарича Мултинационални сили – Украйна, с щаб във Форт Мон-Валериен, който ще бъде разположен на територията на Украйна след примирие или траен мир.", каза Йотова.

Президентът отбеляза, че самата Коалиция на желаещите е претърпяла значителни промени – от първоначален фокус върху дипломатическите усилия към засилване на военната помощ и създаване на допълнителни военни формати.

"Изправени сме пред риск подобни коалиции да милитаризират външната политика. И ние тук трябва да имаме ясно своята национална позиция по този въпрос, която е точно обратното на каквито и да било дипломатически усилия. Не е ясно в съдържанието на работата на коалицията и какво означава формулировката "стабилно налагане на мир" и какво е също отношението на България към тази формулировка. Съществуването на подобни сателитни формати има смисъл, само ако действително представят европейския отговор как да се стигне първо до масата на преговорите и вариантите за успешен край. Сигурността и стабилността на Украйна не могат да се постигнат, когато се прескачат именно тези стъпки и действия и вече се рисува една следваща картина какво трябва да стане, след като вече имаме примирие, което така и не се осъществи в рамките на 2025 г., или траен мир.", обобщи Илияна Йотова.

Държавният глава заяви, че страната няма решение за участие във военни или мироопазващи сили без санкция от Народното събрание.

"Нашата страна няма решение за участие в подобни военни или мироопазващи сили без санкцията на Народното събрание. Военната помощ е според санкциите на българския парламент и в рамките на организациите, в които участваме и които са целите ни – ЕС и НАТО. Още по-малко нямаме и национална позиция, ако действително има замисъл, както се твърди в не един и друг анализ, вече се говори, макар и не съвсем директно", заяви тя.