Съществуват изключително много технкити и съвети за концентрирано мислене, разумни подходи и аналитични техники. Малко от тях обаче се оказаха толкова полезни, колкото древната стратегия на илеизма, обясняват от Би Би Си.

Най-просто казано, илеизмът е практиката да се говори за себе си в трето лице, а не в първо лице. Този реторичен похват често се използва от политиците, за да се опитат да придадат обективност на думите си. Например в разказа си за Галската война император Юлий Цезар пише "Цезар отмъсти на обществото", а не "Аз отмъстих на обществото". Малката езикова промяна изглежда има за цел да придаде на изказването усещане за исторически факт, записан от безпристрастен наблюдател.

Влияе ли родният ни език на начина ни на мислене?

За съвременното ухо илеизмът може да звучи малко глупаво или помпозно - дори може да се присмиваме на известните хора, които избират да говорят по този начин. И все пак последните психологически изследвания показват, че илеизмът може да донесе някои реални когнитивни ползи. Ако се опитваме да вземем трудно решение, говоренето за себе си в трето лице може да ни помогне да неутрализираме емоциите, които биха могли да отклонят мисълта ни, позволявайки ни да намерим по-мъдро решение на проблема.

Парадоксът на Соломон

За да разберем тези предимства на илеизма, първо трябва да разгледаме начините, по които учените измерват мъдростта на нечии разсъждения.

Научното изследване на мъдростта е оглавено от Игор Гросман от Университета на Ватерло в Канада. За първи път Гросман се опира на работата на множество философи, за да вземе решение за серия от "метакогнитивни компоненти" - включително интелектуално смирение, признаване на гледните точки на другите и търсене на компромис - които обикновено се считат за съществени за мъдрото вземане на решения.

В едно от първите си изследвания Гросман помолил участниците да мислят на глас за отговорите си на различни дилеми - като например лични проблеми, докато независими психолози оценявали изказаните от тях отговори според тези критерии. Гросман установява, че тези тестове за мъдро мислене са по-добри от тестовете за интелигентност при предсказването на цялостното удовлетворение от живота на хората и качеството на техните социални взаимоотношения. Това предполага, че изследванията са уловили нещо уникално в техните умения за разсъждение.

Кои са държавите с най-много милиардери?

По-късните изследвания на Гросман разкриват, че мъдростта на разсъжденията на хората може да зависи от контекста. По-специално той установил, че резултатите от мъдрото им разсъждаване обикновено са много по-високи, когато разглеждат ситуации на други хора, отколкото собствените си лични дилеми. Гросман нарича това "Парадоксът на Соломон" по името на древния библейски цар, който е известен с това, че съветва мъдро другите, но в същото време взема редица катастрофални лични решения, които в крайна сметка оставят царството му в хаос.

Проблемът изглежда се състои в това, че когато правим личен избор, ние се потапяме твърде много в емоциите си, които замъгляват мисленето ни и ни пречат да погледнем на проблемите си в перспектива. Ако например съм получил отрицателна обратна връзка от колега, чувството ми на срам може да ме накара да се защитавам прекалено много. Поради това мога да отхвърля мнението му, без да обмисля дали съветът му може да бъде полезен в дългосрочен план. 

Нов директор на НАСА положи клетва върху „Бледа синя точица“, а не върху Библията (снимки)

Как да бъдем мъдри 

Може ли илеизмът да разреши Соломоновия парадокс? Идеята има интуитивен смисъл: като преминем към трето лице, нашите описания на ситуацията ще започнат да звучат така, сякаш говорим за някой друг, а не за себе си. Това усещане за дистанцираност ще ни позволи да видим по-голямата картина, вместо да се вглъбяваме в собствените си чувства. 

Точно това е установил Гросман в проучване, проведено заедно с Итън Крос от Мичиганския университет в Ан Арбър. Те показват, че хората, използващи илеизма, за да говорят за проблемите си, показват по-голяма интелектуална скромност, способност да разпознават гледните точки на другите и готовност за постигане на компромис - повишават общите си резултати по мъдро разсъждение. 

Последните проучвания показват, че редовното използване на илеизма може да доведе до трайни ползи за нашето мислене.

Работейки с Абигейл Шолер, Анна Дорфман и колеги, Гросман моли участниците да водят ежедневен дневник в продължение на един месец, в който да описват ситуация, която току-що са преживели. На половината от тях е било казано да пишат записите си в трето лице, а на другата половина - в първо лице. В началото и в края на изследването екипът тествал и общомъдрите разсъждения на участниците. Както се очакваше, изследователите установиха, че в хода на интервенцията участниците, които са били насърчени да използват илеизма в дневниците си, отбелязаха повишаване на резултатите си по отношение на мъдрото разсъждение в рамките на месеца.

Топ истории се борят за първите места в Web Report

Като ни насърчава да гледаме на проблемите си в перспектива, използването на илеизма може да ни помогне да реагираме по-балансирано на ежедневния стрес. Хората, които са попълвали дневника в трето лице, съобщават за повече положителни емоции след предизвикателни събития, вместо да се спират единствено на тъгата, разочарованието или неудовлетворението.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:

Парламентарни избори 2023 - Дарик

Следвайте ни във Фейсбук, TikTok и Инстаграм