"Промените за дистанционната работа са свръхрегулация". Това коментираха в ефира на Дарик икономистите от Института за пазарна икономика Адриан Николов, Петър Ганев и Лъчезар Богданов.
Според тях текстовете се приемат само, защото от тях зависи отпускането на пари по Плана за възстановяване.
"Ако човек има регистриран офис вкъщи и там има описани бюро, хладилник, стол, лаптоп и работодателят му знае, няма проблем. Ако обаче същият този човек реши да си вземе лаптопа и да отиде на хижа „Момина скала“ на Витоша, трябва да уведоми работодателя си, че си променя мястото на труд. И ако там сервитьора в хижата го залее с гореща шкембе чорба, това ще бъде трудова злополука, което вече е проблем", обясни Николов.
Според Лъчезар Богданов е по-важно да се променят текстовете по отношение на трудовите злополуки, тъй като голяма част от тях не са актуални.
"Когато все по-голяма част от хората работят в офис, а не в заводи с огромни кранове, ако служител се спъне в прага на офиса и си сцепи главата, това трудова злополука ли е, или въпросният служител просто е идиот, защото е гледал в телефона си в този момент?", риторично попита Богданов.
По думите му е по-важно цялото общество да си отговори на въпроса какво иска да се случи в бъдеще.
"Ще бъде ли България на върха на копието на технологичната революция, на промяната, или ще водим дебати как е било в началото на XX век във Франция. Искаме ли динамична отворена среда, искаме ли да дадем знак, че всички тук – бизнеса, политиците, синдикатите, хората в Главна инспекция по труда осъзнават, че сме 2024 и че това което правим трябва да е за следващите 10 години, а не за предишните 100 години?", подчерта Лъчезар Богданов.
Според Адриан Николов и в момента секторите, в които има дистанционна работа се саморегулират, но въпросът е дали компаниите от ИТ сектора ще започнат да избягват България заради свръхрегулации.
