Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. откри нови транспорти коридори и даде бизнес тласък и гоеполитическа тежест на постсъветска Централна Азия и Кавказките републики. Директните отражения от икономическата изолация безусловно се усетиха в Русия. Санкциите срещу Кремъл удариха сериозно икономиката и принудиха много граждани да напуснат страната. Днес обаче в дебатите навлиза нова тема- негативните последствия се оказаха възможност за традиционните до скоро съюзници на Москва от бившите съветски републики, обвързани с исторически, икономически, езикови, че дори и със семейни връзки с Русия.

И трите държави в Кавказ (Армения, Азербайджан и Грузия) и петте в Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан) все по- успешно приспособяват съм пазарния вакуум, създаден от страните, прекъснали отношенията си с Кремъл. А на фокус вече са поставени съвсем прагматични интереси.  


Какъв е ефектът в осемте държави от т.нар. „релоканти“ или “Последната руска диаспора“ коментира в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. д-р Милен Балтов. В авторската рубрика „Икономистът говори“ той постави акцента върху гражданите на Руската федерация, които напускат родината си и вече отчетливо се отправят в посока Кавказ и Централна Азия. А заедно към тази дестинация се насочват и потоци от финансови постъпления, които дават силен импулс в икономическото им развитие и откриват нови хоризонти и партньори. 


Според статистиката, броят на „релокантите“ само в Азербайджан към момента е 1,1 милиона души, към Армения- около милион и пр. 


"Тук не говорим само за хора, които напускат една държава. Интересни са процесите със стоките, капиталите, включително с трансферите и търговските потоци, извършвани от тях, които се дирижират от вариантите за избягването на санкциите. Позициите за тях са 20 000", каза проф. Балтов. Съвсем нормално е, подчерта ректорът на Бургаския свободен университет и нарастването на броя на новорегистрираните фирми от страна на граждани на Русия, при това със значителни стойности. В Казахстан, например, посочи той, процентът на новостартиралите фирми от релоканти отбелязва скок от 41 процента от общия брой на всички нови компании. 

По думите му, в бизнеса се наблюдава и механизация. Защото в Киргистан, който се счита за държава - по-бедна и изолирана в транспортно отношение, броят на внесените автомобили от Федерална република Германия нараства в рамките на две години петдесет пъти. 
 

"Факт е, че тези страни увеличават транферите и търговията, освен с Русия, а реципрочно – именно заради нея, и с други региони. А това може да остави добра следа за тях и е път към динамизация и отваряне на икономиките им“, заяви проф. Балтов.

За пример той посочи драстичното нарастването на износа към страните от ЕС в трите републики от Кавказ и петте от Централна Азия. „Ефектът за 2023 година върху брутния им вътрешен продукт, изчислен средноаритметично е показва увеличение с 4, 9 процента. Интересна особеност е, че се подобрява свързаността- нарастват инвестициите в транспортна инфраструктура. И в момента се очакват само от планове на Европейския съюз за инфраструктура в Централна Азия да бъдат насочени десет милиарда евро. Така че косвено - това е един бъдещ път. Да не говорим, че Китайската народна република също се конкурира „за внимание“, посочи ректорът на Бургаския свободен университет.

"Икономистът говори" с проф. д-р Милен Балтов чуйте в звуковия файл: