Невидимите писатели-духчета, които се промъкват в информационния поток и роботчетата – рапортьори, които налагат промени в новинарския бизнес- Тази тема постави на фокус ректорът на Бургаския свободен университет проф. д-р Милен Балтов. В авторската рубрика „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток, той разясни пред слушателите приложението на новите инструменти в изкуствения интелект като популярния ChatGPT в контекста на журналистиката и медиите.
И даде красноречив пример за фалстарта на Националното радио в САЩ в опита за генериране на човекоподобен тест от роботи. До парадокса на аналогии с жанрове за възрастни се стигна, при отразяването на новината за изстрелването на най-мощната ракета в историята, създадена от SpaceX, която се взриви минути след изстрелването си. Показателен случай, който поставя под въпрос начина, по който работят алгоритмите, ефективността на изкуствения интелект и последствията върху медийното съдържание.
Проф. Балтов постави извън приложното поле на високата класа в журналистика, автоматизирането на труда на представителите на четвъртата власт и заместването с ботове. Но разясни, че още през 2014 година най-старата информационна агенция в САЩ- Асошиейтед прес използва умни роботи-репортери за изготвянето и публикуването на автоматизирани отчети и доклади, свързани с финансовите резултати на различни компании, статии - до този момент привилегирована зона за икономическите експерти от бизнес-ресорите.
Във Великобритания пък, само с пет души-качествени журналисти, с помощта на програма за автоматично създаване на текс, фирма – радар е успяла да обработи около 400 000 кратки съобщения за събития в графство Есекс. В Норвегия робо-алгоритми се използват от медиите за съкращаване на публикации с фокус социалните мрежи, поясни той.
Изложени ли са журналистите на риск да бъдат заменени от системи с изкуствен интелект
В момента, посочи проф. Балтов, наблюдаваме разместване на пластовете, коментират се и сътресения на пазара на труда: „Моето мнение е, че както в много професии, за които се смяташе, че ще изчезнат, ще се получи обратно- заетостта ще стана по-голяма, а експертизата – по-висока. Много възможно е тук, благодарение на активната работа на изкуствения интелект и сегашните му форми, всъщност да се създадат предпоставки, класическите журналисти да се освободят от механичния труд. Ще може да бъде идентифициран и автора, който реално прави съдържание. И ще се „поначупи“ монопола на хората, които дирижират медиите. Или иначе казано, при условие, че има толкова генериращи информации и възможности, в голяма част от случаите, няма да зависи от това кой от коя Лафка си купува кафето“.
