Икономистът говори: Динамичното ценообразуване и защо концертаджиите трябва да го приветстват
Зависима ли е дебелината на портфейлите ни от личните данни, които сме споделили в онлайн платформи и доколко справедлива е промяната на цените, според моментната динамика на търсенето? Защо за едно и също нещо, част от потребителите плащат повече от други, и докъде може да стигнат текущите пазарни процеси?
Новата бизнес стратегия в модерната икономика или т.нар. динамично ценообразуване представи в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. Милен Балтов.
В авторската рубрика „Икономистът говори“ той постави фокусът върху темата „Динамичното ценообразуване и защо концертаджиите трябва да го приветстват“. И включи в алгоритъма обявеното за едно от най-значимите културни събития през 2025 година- дългоочакваното завръщане на британската рок група „Оейзис“ със серия концерти на през лятото на следващата година. Турнето, след повече от 15 годишен разрив между братята Ноел и Лиъм Галахър, предизвика дебати, още преди да е започнало. А причината е именно динамичното ценообразуване за продажба на билетите за концертите им. Те започнаха от цена от 135 британски лири, за да достигнат до 335 към днешна дата.
„По – голямата драма е не е, че ще има турне, а какво се случва с билетите. А още по-голямата драма е, че те не се продават с обичайните твърди цени, а с т.нар. динамично ценообразуване“, поясни проф. Балтов.
Скокът логично предизвика възмущение сред почитателите на британската банда и стана повод властите във Великобритания да поискат разследване за прозрачността на ценообразуването.
„Понеже вече е окъпано в доста сълзи е стигнало и до сърцето, включително и до министър – председателя сър Киър Стармър, който като един истински лейбърист веднага е заплашил, че ще има разследване, ще бъдат въведени ограничения и пр. Но драмата не е свръх голяма. И е факт, че повишението на цените отразява интереса“, каза проф. Балтов. И подчерта, че динамичното ценообразуване в случая игнорира възможността от пораждането на черен пазар и печалба на спекуланти. И е в полза на меломаните.
Подобна стратегия от години е наложена и при продажбата на билети от самолетните компании.
Днес цената е една, утре-друга, понякога по-висока, но много често и по-ниска. Или иначе казано, това е ценообразуване, което с ползването на алгоритми, може да повишава цената на дадената стока и услуга в зависимост от интереса и каква е периодичността на покупката“, поясни ректорът на Бургаския свободен университет. И насочи вниманието към теорията за маргиналните стойности.
Със сигурност, подчерта той, това е много положителен маркетинг подход, стига да не се навлиза в монополно положение, при което се изкривява пазара и да не се спекулира с с личните данни на потребителя, за който може умишлено на базата на това, за него може да се определя по-висока цена.
„Икономистът говори“ с проф. д-р Милен Балтов чуйте в звуковия файл: