Икономистът от ИПИ Петър Ганев бе специален гост в „Денят на Дарик“, за да направи експертен коментар за рамката на Бюджет 2026, който бе представен от финансовият министър Гълъб Донев, като е и първата план-сметка на страната за правителството на Румен Радев.

„Ако гледаме основните параметри на Бюджет 2026, трудно можем да видим разлика с това, което бе внесено в края на ноември миналата година и предизвика протести. Това бе сходно като рамка, имаше тогава и увеличение на данъците, което бе заложено. Правителството казва, че за 2026 година няма време и половината година мина и има скелети в гардеробите и това е. Частично този аргумент има своята обосновка. Много от основните пера са вече факт такива, каквито са. Струва ми се, че политически тяхната логика е, че като така или иначе сме в процедура по свръхдефицит, да направим максимален дефицит сега и искат всичко да разплатят сега до края на годината, за да изчистят книгите и сега да е дефицитът, защото така или иначе могат да го препишат на предните и от 2027 година да няма скелети в гардеробите“, заяви Петър Ганев.

„Големият риск е следващата година пак да стане така. Изпуснеш ли го на 5%-6% дефицит от БВП, то трудно после го сваляш под 3%. От „Прогресивна България“ казват, че ще консолидират в Бюджет 2027 и рязко ще се свие дефицитът. Това обещание е голямата котва за мен. Ако в края на октомври 2026 година те извадят дефицит с 5%-6%, това ще е извън тяхната логика“, каза още той.

„Последните години, когато всички имаха краткосрочен хоризонт, всички искаха да представят картината като добра. Когато си за дълъг период в Министерството на финансите – винаги са били вкарвани консервативни приходи, за да може в края на годината да имаш положителна динамика и разполагаем ресурс. Това ти е аргумент, за да отхвърлиш нови разходи. Когато в края на годината изненадващо приходите от ДДС са повече, ти можеш на ръчно управление да вкараш този ресурс в други програми. Може с половин процент от БВП да бъде по-нисък дефицитът. Може да има малко по-добро изпълнение на БВП, защото икономиката расте, но капиталовите разходи е много трудно да бъдат изпълнени в този мащаб. Струва ми се, ние да изпълним пълната капиталова програма“, заяви икономистът.

„Заложен е рекорден размер на капиталовите разходи. Не говорим за нива от 2%-3% от БВП, а отиват на към 6%-7% от БВП. Обяснението е в много посоки, първата е, че има готови проекти, които висят и са за разплащане към общините. А другото е ПВУ. Всичко по ПВУ като инвестиции срокът му е сега до месец-два да се случи. Ако искаме да си получим парите, трябва да разходваме. Това е обяснението отвън. Технически отвътре МФ има повече детайли. В този мащаб е много трудно да се изпълнят капиталови разходи. Ние знаем, че не сме толкова готови за инвестиции. Проектите не са готови, фирмите са надскочили себе си в офертите, документите се забатачват къде ли не. Има много начини, по които дадена инвестиция да се забави“, заяви Петър Ганев от ИПИ.

„Ако искаме да борим дефицита, не е въпросът какво ще напишем в бюджета, а какви мерки ще сложим в доклада към бюджета. Ако просто в парламента някой предложи и сменим числото, нищо няма да се промени. Но ако променим мерки, тогава може да се случи. Някъде между трите процента, които са цел, 4,3% на Комисията и 7,4%, които Гълъб Донев каза, ако нищо не се промени – така са го написали на 5,7% дефицит към БВП. Това изисква насоченост на политиката. Мерките, които могат да влязат отрано, разходни мерки има само една от тази година и то са едни 10% спестяване на разходите от персонал. Ако имаше по-смели приходни мерки, които са повече, имаме изтегляне на акцизния календар за тютюна, имаме от винетките и тол системите и леко вдигане на странични елементи от хазарта. Тук има около над 100 милиона, можеше да бъдат много по-смели тези мерки. Можеше сега да се направят и по-смели мерки. Пипа се по-внимателно тази година и се казва за следващата, че ще има по-голям мащаб от мерки. Притеснението е, че това може да остане само на обещание“, заяви Петър Ганев.

„Твърде крайно е сравнението на бюджета на Радев с този на Жан Виденов. Нямаме такава разруха и намеса на държавата в банковата икономика. Не е точно сравнението, но всеки, който разпусне фискалната политика в България, то се търпят големи критики. Имаме само един пример на разпускане на фискалната политика и после бърза консолидация и то бе през 2014 година при фалита на КТБ. Това натежа тогава на дефицита и бе еднократно. Въпросът сега е този дефицит е еднократен, или не е. Говоренето за скелети в гардероба означава, че веднъж ги разплащаш и край. Ако изчистим скелетите сега, през 2027 година скелети няма да има и за 2027 година трябва да си под 3% дефицит. В края на октомври, ако представят бюджет с над 3% дефицит към БВП, няма да имат оправдания“, заяви икономистът.

„Ако има добра новина в Бюджет 2026, то е отпадането на вдигането на осигуровките. Малко се повишава максималния и активираха минималния осигурителен доход. Имам притеснения, че новото правителство може да вдигне данъците. Всеки ден някой някъде обаче обещава, че няма да се пипат данъците. Политико-икономическият прочит е, че ако всеки ден го обещаваш, то не би трябвало да го направиш. Текущото ми притеснение е, че за 2027 година няма да се предложи вдигане на данъци, но ще се предложи отново висок дефицит. Ако имаме 2-3 години дефицит над 5%, то няма да ни питат и данъците ще трябва да се вдигнат. Първите години с 5%-6% дефицит може да се изкара, но после идва горчивият хап и трябва да се вдигат данъци“, заяви Петър Ганев.

Още от интервюто на Петър Ганев пред Божидар Русев може да прочетете в прикачения материал!

Вижте цялото интервю на икономиста от ИПИ Петър Ганев в „Денят на Дарик“ в прикаченото видео!