Икономическата ситуация в Китай започва да се усеща като домино навън

Тука не съм сложил Васко Жабата, че не е весело съвсем. В рамките на последната година имотният пазар в Китай колабира. Evergrande, най-големият играч в сектора, не може да обслужва дълговете си от над 300 милиарда долара. При други компании ситуацията е сходна. Продадени са на зелено не просто сгради, а цели призрачни и недостроени градове, като стотици недостроени сгради от миналия август насам бяха съборени. Огромен дял от спестяванията на китайците бе инвестиран в имоти. От 2001 до 2017 година цените са нараснали с 698% и покупката на непостроен втори имот е изглеждал дълго време като чудесна инвестиция. В много от случаите дори собствениците не са планирали да отдават под наем, а само са разчитали на непрестанно растящите цени да избият инвестицията си и да почнат да печелят. Да, ама политиката за нулев ковид на Китайската комунистическа партия тотално преобърна ситуацията от наглед бързото преодоляване от началото на епидемията през 2020. Например миналата седмица посетители в ИКЕА в Шанхай, където имаше локдауни през последните 5 месеца, бяха затворени в магазина за една нощ, тъй като сред тях имало контактен на разболели се. Без да са не!новини още няколко примера: в Китай правят тестове на риби, вървят общински служители с хазмат костюми и пръскат с дезинфектанти хората, все едно са овошки. В някои квартали на големи китайски градове хора прекараха месеци, без да излизат и на метър от домовете си. Изключително абсурдна ситуация, която прострелва икономиката по всевъзможни начини. Много хора, останали без работа и не можещи да поддържат бизнесите си в тази ситуация, спряха да плащат ипотеките по недостроените си жилища. В сравнително малки регионални банки пък отказаха да изплащат депозитите на стотици хиляди души и имаше протести, докато не изкараха танковете по улиците. Банковата система засега все пак е стабилна. Това, което разказвам, е само малка и повърхностна картинка на дереджето на Поднебесната. Защо ни е важно това на нас? Те са далече, не са православни и не пишат на кирилица. Икономическата ситуация в Китай вече започна като домино да се усеща и навън. Бъдещето на огромната инвестиционна инициатива Един път, един пояс изглежда все по-несигурно, а тя засяга има-няма 147 държави. Да, при някои, като нас, това не е от първостепенно значение. Но в дългово закъсалия Пакистан, в Шри ланка, в Бангладеш, в половин Африка, в страните от средна Азия, е. Комбинацията на ситуацията в Китай барабар с войната в Украйна, напрежението с Тайван и тлеещите политически и граждански конфликти из цял свят, породени от поскъпването на енергията, дисрупцията на доставките и недостига на храни, ще имат непредвидими последствия. Светът ще се преориентира, държавите ще променят навиците си, ще се опитат да бъдат по-самодостатъчни или да се (пре)закачат за тези, които могат да разчитат на себе си. Защо го казвам това? Нали принципно пускам лиготии и смяхчета. Е, точно тук идва смешното. В цялата тая световна дандания, в която ориентирането какво-що ще е ключово за следващите десетилетия, нашият политически елит се вълнува от това дали може да се влиза в магазин за чушкопеци и салам с маска, не може да се разберат кой лъже повече за газа и шепа мутри дерибействат на граничен пункт.

Posted by Samuil Petkanov on Saturday, August 20, 2022