Елементите като желязо, цинк, йод, например, които е важно да се натрупват в мозъка на детето още преди то да се е родило и в първите години от развитието му се оказват решаващи не само за това една нация да е здрава, но да бъде и умна.

Според световните данни през 1993 година 119 нации не са залагали на задължителните за развитието на мозъка елементи при майчиното и детско хранене и това е дало резултат – негативен.

Нивото на китайчетата, родени през 2000 година, например е било близко до това на децата в Либия – тендеция, която започва да се променя едва през 2022 година.

Тази тема избра за седмичната си рубрика "Икономистът говори" ректорът на БСУ, проф. д-р Милен Балтов.  Понякога много малки инвестиции в начина на изхранване могат да доведат до значително подобрение в развитието на мозъчната дейност.

„Не количество, състав и точното време са важни за натрупването на хранителните вещества при един голям консуматор като мозъка. Данните от световните изследвания показват, че изключително важни са първите 1000 дни за плода и развитието на детето или „златният прозорец”. Това е около третият месец, при който само в рамките на секунда се образуват и активират милион връзки в мозъка. Все още не само в развиващите се страни, но и в доста от развитите страни това  се подценява. Около 50% от децата на възраст до 6 години и около 2/3 от жените в репродуктивна дейност все още не получават добре структурирано количество от тези три елемента“, пояснява икономистът.

Според данните - сегашните 23-годишни китайци, когато са се родили през 2000 г. са на нивото на Либия по начин на изхранване. От тогава досега нивото на живот в Либия се е влошило, а в Китай - подобрило.

„Днес много се прави в цял свят за изхранването на децата в училище. Но малко се прави за пропорционалното изхранване в периода от първите им 6 години. През 1993 г. в 113 държави преобладаващата част от децата не са получавали достатъчно йод. Но през 2022 броя на държавите намалява на 19. Изчисление от екип на д-д Шикар и екип от Световната банка, сочи че годишно са необходими 12 млрд. долара повече, за да се намали на половина мащаба на неправилно изхранваните деца. Така срещу един допълнително похарчен долар, ефектът на по-късна възраст е равен на 3,5 долара“, разказва още проф. Милен Балтов.

За храната за ума и ползите от нея в икономически и социален план, чуйте от него в звуковия файл: