Кандидатът за президент Андрей Гюров бе специален гост в „Седмицата на Дарик“. Той коментира заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, атаките срещу търговски кораби в Черно море, външнополитическите позиции на България, икономическите последици от войната в Украйна, казуса с помилването на т.нар. Петрички Ескобар, предизборната кампания и възможността за дебат с настоящия държавен глава Илияна Йотова.
Гюров отправи критики към президентската институция за забавеното свикване на КСНС и липсата на конкретни решения след заседанието: „Аз мисля, че две неща са изключително важни в случая. Първо, да попитаме защо такъв съвет не беше проведен в последните 597 дни, като по закон той трябва да се провежда на всеки три месеца. А ние имахме ясна информация, както от наши партньори, така и от публичната информация, че има ескалация, има хибридни атаки. В същото време в България виждахме поредица от взривове, паднали дронове и такъв Консултативен съвет не беше свикан проактивно, за да се оцени рискът, да се събере необходимата информация и да се предприемат мерки преди да се случи събитието, а не след това. От друга страна, това, което е важно в такива формати, е винаги да излизаме с една ясна позиция, силна позиция, която дава конкретика, не с бланкетни изявления.“
„Функцията на КСНС – да се търси съгласие и да се намират общи позиции. Това е основно правомощие на президентската институция и тя носи отговорност за решенията, които се взимат на Консултативния съвет. И най-вече за това как тези решения се отразяват на живота на българските граждани, на тяхното усещане за сигурност и на тяхното усещане за предвидимост в ежедневието им“, каза Андрей Гюров.
„Общото събрание на ООН е излязло с резолюция, която е приета с близо 140 гласа от държавите членки, които казват, че войната на Русия в Украйна е агресия и затова всякакви други формулировки за заобикаляне на този стандарт са нелогични и не работят в полза на това да имаме ясна и силна позиция относно защитата на международното право и един свят, в който ние искаме да живеем, а именно свят, в който важи силата на правото, а не правото на силата“, каза кандидатът за президент.
„Не мисля, че в момента виждаме една президентска институция, която може да се нарече коректив на изпълнителната власт, по-скоро ехо“, каза Андрей Гюров.
Гюров настоя България да засили обмена на информация със съюзниците си и да представи конкретни мерки за сигурността на корабоплаването в Черно море: „Първата е наистина да се събере всяка необходима информация. За това трябват близки консултации с всички наши партньори, за да имаме адекватна, проверена информация и да можем да я съобщим на българските граждани, за да знаят в каква ситуация се намира нашата държава в тази сложна геополитическа обстановка. От друга страна, това, което трябва да имаме, е, както казах вече, една силна позиция, която ясно казва откъде идва заплахата и която насочва към конкретни мерки. В нашата позиция няма такива конкретни мерки. Имаме едно пожелание за мир и за мораториум. Това не може да бъде стратегия за национална сигурност.“
„Абсолютно безспорно има влошена ситуация на сигурност както в Черно море, така и за нашата държава. За първи път виждаме такива атаки в нашата изключителна икономическа зона. Това е силно притеснително, а в същото време България се самоизключва от важни механизми за повишаване на сигурността“, коментира Гюров.
„След като привикахме посланичката на Украйна тогава, когато падна един дрон и унищожи няколко слънчогледови стръка, мисля, че при една така сериозна ескалация българската позиция трябваше да бъде много по-сериозна и да се изиска информация, и в случая да се извика и руската посланичка за отговори относно въвличането или участието на Русия в тези удари“, коментира Андрей Гюров.
„Аз не съм се запознал с докладите и не мога да спекулирам. В случая, по думите на Румен Радев, везните се накланят в посока Русия. Тогава, когато си върховен главнокомандващ, когато трябва да отговаряш за сигурността на държавата и на собствените си граждани, не е нужно да имаш цялата информация, за да можеш да предприемеш превантивни мерки, така че да осигуриш сигурността на страната“, категоричен е Гюров.
На въпроса дали дроновете са руски или украински Гюров използва сравнение, с което оспори твърдението, че двете възможности са еднакво вероятни: „Това, че има две възможности, не означава, че вероятностите са 50 на 50, така както каза председателят на Комисията по отбрана в парламента. Как ние преценяваме тези шансове? Като получаваме добра информация от нашите партньорски служби, както от САЩ, така и от НАТО, с всички сателитни снимки, с които можем да разполагаме, допълнителна информация, каквато е налична в службите за сигурност.“
„Ситуацията на влошената сигурност в Черно море и невъзможността да се работи с партньорските служби и съюзи за това да се предпазят тези цивилни кораби и търговски маршрути, това естествено рефлектира и върху икономическата активност на нашите компании, много от които се занимават с логистика на нашите пристанища“, каза още той.
Още от интервюто на Андрей Гюров пред Божидар Русев може да прочетете в прикачения материал!

Вижте цялото интервю на кандидата за президент Андрей Гюров в „Седмицата на Дарик“ в прикаченото видео!
Още по темата
- Цончо Ганев: Костадин Костадинов и Петър Волгин могат да отидат на балотаж!
- Цончо Ганев: Защо украинската посланичка не бе привикана от правителството за дроновете?
- Цончо Ганев: Предполагаме, че дроновете може да са украински, а не руски!
- Цончо Ганев: България трябва да спре да спазва санкциите на ЕС срещу Русия!