В разгара сме на дълга гореща вълна. От 6 юли над страната се измерват температури между 34 и 39 градуса и тази тенденция ще се запази и усили в следващата една седмица. 

Най-горещо се очаква да бъде в дните вторник и сряда - 16 и 17 юли, когато температурите в Северна България и Източна Тракия ще достигнат и надхвърлят 40 градуса. Такова време не е изключение за месец юли и трябва да го приемем като нещо нормално. Вярно е, че по-дълго време е неприятно горещо, с температури над 35 градуса, но сме лято и това е в реда на нещата. Като пример, нека ви припомня юли на миналата 2023 година, когато горещата вълна продължи точно 15 последователни дни и температури достигнаха и надхвърлиха 40 градуса, в София, на 25 юли, бе измерена температура от почти 39 градуса.

Тази година също има вероятност 15 последователни дни да имаме много високи максимални температури и това да е повторение на времето от миналата година.

В средата на следващата седмица обаче, главно в четвъртък и петък, европейският синоптичен модел показва известна промяна и създаване на условия за образуване на купесто-дъждовна облачност и валежи на места в страната. Това ще доведе и до известно понижение на максималните температури - с около 3, 4 градуса. Все пак това е тенденция и ще уточним колко ще вали, дали ще вали и колко ще захладнее в този период на заседанието на Синоптичната комисия във вторник.

Над цяла Югоизточна Европа и далеч на североизток в Украйна и Европейска Русия, времето е горещо, типично лятно, с високи максимални температури. За сметка на това, в Западна Европа, и особена във Великобритания и Франция, както и в страните от Бенелюкс, температурите са даже по-ниски от обичайните за този период на годината и там максималните са между 20 и 25 градуса.

В края на следващата седмица, когато тук ще е горещо, там от района на Северния Атлантик ще нахлуят студени въздушни маси и температурите ще паднат до под 20 градуса. Направо ще е студено, с валежи от дъжд, а в по високите части на Алпите и вероятно от сняг.

Именно това застудяване над Запдна Европа, което ще се придвижва и размива през централните части на континента ще достигне и Балканите и това вероятно ще сложи край на жегите у нас около 24 юли. 

На заседанието на Синоптичната комисия във вторник ще имаме вече по-голяма яснота, кога ще приключи горещата вълна у нас. Засега обаче тя е в разгара си.

В разгара сме на сезона на ураганите в Атлантика, но до момента само един такъв се образува - ураганът Берил, който достигна и максималната 5 степен по сила. Това, че имаме само един ураган е малко необичайно, защото вече изминаха приблизително 45 дни от началото на сезона на ураганите и имаме само един такъв, а този сезон се очаква да бъде по-активен от средното, заради навлизането на Южната осцилация във фазата на Ла Ниня в Тихия океан.

Но всичко предстои, ще разберем на 30 ноември какво е било, защото тогава се дава и официалния края на сезона на ураганите. 

Независимо от жегите в Източна Европа и България, глобалната приземна температура остава стабилна - 14,5 градуса, с 0,5 градуса по-висока от приетата за норма температура от 14 градуса. Това показват данните на специализирания сайт за нейното измерване temperature.global.

В противоречие на всички твърдения за повишение на приземната температура и за настъпването на климатичен апокалипсис, трендът в глобалната приземна температура от 2015 година до днес е отрицателен, тоест глобалната приземна температура се е понижила с 0,2 градуса, отново данни на temperature.global.

Това идва да покаже, че системата атмосфера, океан, слънце е сложна и все още крие своите тайни по отношение на механизмите за контролиране на климатичните промени. Очевидно преминаваме през по-топъл период, но опирайки се на фактите от по-близкото и по-далечното минало, стигаме до извода, че слабото затопляне, наблюдавано в последните десетилетия ще спре и ще навлезем във фаза на относително захлаждане. Въпросът е кога?