Първо се усмихват, после плачат. Така описват реакциите на зрителите създателите на документалния филм за Милен Цветков – Димитър Стафидов, Веселин Диманов и Красимир Стоянов. В откровен разговор в ефира на Дарик радио тримата разказаха за месеците усилена работа, за вълнуващите моменти зад кадър и за огромната лична мисия, която са си поставили – да покажат Милен такъв, какъвто наистина е бил: неудобен, неподправен, безкомпромисен и истински до болка.

Автентичният Милен – човекът зад кадъра

„Подходът ни беше да покажем максимално автентично Милен. Искахме зрителят да усети експлозивността му, остротата му, но и по-чувствителната му страна, която малцина познаваха. Радвам се, че във филма я има“, споделя Димитър Стафидов.

Екипът зад продукцията посвещава месеци на интензивна работа – по 9 часа на ден, включително уикендите, за да съберат, дигитализират и подредят десетки часове архиви. Процесът по избор и монтаж на историите се оказва предизвикателство, но също така – вдъхновяващ:

„Разказът се разгърна естествено, а архивите го подсилиха. Двамата с Митко успяхме да навлезем много динамично в проекта и да го завършим навреме. Филмът не спираше да живее в главите ни“, разказва Веселин Диманов.

Борбата на Милен – неудобна, но важна

Диманов си спомня как в началото не е осъзнавал мащаба на борбата, която Милен е водил. „Нямах идея в какви конфликти е влизал, с какви цензури се е сблъсквал. Историята му е оставала на заден план, защото е неудобна. Но сега вече е видима – и това е най-ценното“, каза той.

Според Диманов индексът на медийната свобода у нас днес показва тревожна тенденция: „В началото на демокрацията той беше много висок. С времето и с навлизането на различни политически интереси, се срина – до 70-то място, където сме сега.“

Филмът, който кара хората да плачат

Вълнуващите реакции на публиката са най-голямото признание за създателите. „Излизат от салона и казват – не знаех, че Милен е бил такъв човек, че е водил такава битка. Хората плачат. И макар да звучи грубо, това е радост за нас, защото това значи, че сме ги докоснали“, казва Стафидов.

„Идеята беше хората да припознаят мисията му като своя. Защото ако не го направиш с душа, ако не покажеш човека такъв, какъвто е бил, просто няма да се получи“, допълва той.

Наследството на Милен Цветков

„Впечатли ме къртовският труд, който е положил, за да бъде най-добрият. Това, което правеше, винаги беше подплатено – с амбиция, с позиция, с истина“, обобщава Красимир Стоянов.