Предсрочни парламентарни избори се провеждат днес в Германия. Гражданите гласуват за членове на Бундестага. Изборните секции отварят в 8 ч. местно време (9 ч. българско време) и затварят врати в 18 ч. местно време (19 ч. българско време). Близо 60 милиона германци имат право на глас.
До предсрочния вот се стигна, след като тройната коалиция на канцлера Олаф Шолц, в която влизаха Германската социалдемократическа партия (ГСДП), "Зелените" и Свободната демократическа партия (СвДП), се разпадна в края на миналата година, а поводът беше бюджетът и финансите на страната.
Според сондажите до момента първа сила ще бъде Християндемократическият съюз с кандидат за канцлер – лидерът Фридрих Мерц. Втори се нареждат крайнодесните от „Алтернатива за Германия“ с кандидат-канцлер Алис Вайдел. Трети са ГСДП на досегашния канцлер Шолц.
През 2023 г. Бундестагът прие нов избирателен закон, който днес ще бъде приложен за първи път. Той съчетава мажоритарен с пропорционален вот и целта е да се намали числеността на парламента до бъдещия фиксиран брой от 630 места. Така човек гласува два пъти – първия за конк,етна личност, втория – за листа на партия. Например, ако дадена получи 20% от вторите гласове в цялата страна, тя има право на 20% от местата в Бундестага.
Коалиционни преговори
Малко вероятно е, която и да е партия да спечели мнозинство предвид фрагментирания политически пейзаж в Германия. Това ще наложи търсене на коалиционни партньори. Очаква се тези преговори да бъдат трудни след кампанията, която разкри остри разделения по отношение на миграцията и начина на справяне с АзГ в страна, в която крайнодясната политика носи особено силно клеймо заради нацисткото си минало.
Това може да остави непопулярния канцлер Олаф Шолц в ролята на служебен министър в продължение на месеци, като забави спешно необходимите политики за съживяване на най-голямата икономика в Европа след две последователни години на спад и в момент, когато компаниите се борят с глобалните си конкуренти, а ЕС търси своето място на новата глобална карта с нов силен играч – Доналд Тръмп.
Това би създало вакуум в ръководството на Европа, която се справя с множество предизвикателства, включително заплахите на президента на САЩ за търговска война и опитите за ускоряване на споразумението за прекратяване на огъня в Украйна без европейско участие. Германия, която има експортно ориентирана икономика и отдавна разчита на САЩ за своята сигурност, е особено уязвима.
В момента германците са по-песимистично настроени по отношение на стандарта си на живот, отколкото когато и да било след финансовата криза през 2008 г. Процентът на тези, които твърдят, че положението им се подобрява, рязко е спаднал от 42% през 2023 г. до 27% през 2024 г., според социологическата агенция Галъп.
Отношението към миграцията също се е изострило, което е дълбока промяна в обществените нагласи в Германия след културата „Бежанците добре дошли“ по време на мигрантската криза в Европа през 2015 г. и нейния идеолог – Ангела Меркел.
Възможности за коалиция
Съюзниците на ЕС се надяват предпазливо, че изборите ще доведат до създаването на по-сплотено правителство, което ще е в състояние да подпомогне развитието на политиката у дома и в блока. Някои от тях се надяват, че Мерц ще реформира „дълговата спирачка“ - конституционен механизъм за ограничаване на държавните заеми, който според критиците е задушил новите инвестиции.
Най-вероятният резултат от тези избори, според анализаторите, е обединение на консервативния блок на Мерц ХДС/ХСС с ГСДП на Шолц, която според социологическите проучвания е на трето място в поредната нелека „широка коалиция“. Социологическите проучвания обаче сочат, че може да се наложи нова тристранна коалиция, ако няколко малки партии преминат прага от 5% за влизане в парламента, което ще усложни преговорите.
