ите, най-утвърдените и най-опитните. Всеки добър мениджър на телевизия ще взима както опитните, така и по един по-млад, защото утре той ще му бъде верен. Българските медии работят на парче - да скалъпим този сезон, пък после ще видим. Ако знаеш каква е политиката на телевизията - семеен профил, обществен профил, публицистика за сметка на ентъртейнмънт - тогава знаеш каква телевизия ще бъдеш. В момента профилите са размити.
ДВ: Защо няма вечерни предавания, защо няма политическа сатира?
Георги Тошев: Бях ангажиран да търся заместник на Слави Трифонов, преди да бъде избран Николаос Цитиридис. Правих кастинга, после бях елегантно премахнат. Казах, че там трябва да има фигура, която е силно конфликтна политически. Гордея се и съм много благодарен, че моят приятел Милен Цветков, който трудно ходеше на кастинги, се яви. Убедих го, дойде. Но мисля, че се уплашиха от биографията му. Веднага хора в България се опитаха да внушат на тези, от които зависеше изборът на водещ, че неговата биография ще създаде проблеми на телевизията, като за подобни хора най-често казват: "Той е неконтролируем". Но за разлика от госпожа Райкова, той беше неконтролируем по линия на своите журналистически стандарти. Милен Цветков знаеше какво говори и знаеше как да провокира, но не минаваше границата. Това е все по-голяма рядкост. Големият проблем на българската журналистика е автоцензурата. Аз познавам изключителни колеги, които казват: "Защо сега? Това ще ми създаде само проблеми". И това са хора, които са имали проблеми.
ДВ: И се счупва моралният им компас.
Георги Тошев: Той се счупва, когато ти наритат канчето. Първи, втори път.
ДВ: Оптимист ли сте за българската журналистика тогава?
Георги Тошев: В България все още има журналистика - това, което правите вие в ДВ, това, което правят колеги в алтернативни форми в YouTube, има журналисти в мейнстрийм медиите - "24 часа", "Капитал", "Дневник", "Медиапул", "Офнюз" - не мога да кажа, че всичко е счупено. Откривам текстове, откривам нови имена на колеги, които са ми интересни с позициите, които заемат, и с начина, по който разработват теми. Една изключителна актриса, която не е журналист, Елена Телбис прави нещо в "Тоест", което е несравнимо. Аз много исках да взема Мими Шишкова за водеща, но се разминахме.
ДВ: Аудиторията очевидно ги иска тези хора, защото те са много успешни в социалните мрежи, но националните медии не им дават ефир.
Георги Тошев: Аз ако съм (а рано или късно ще бъда) шеф на голяма телевизия, първо ще потърся тези, които са вирални, за да върна аудиторията на телевизиите. Те имат нужда от това, защото са потънали в един конформизъм и удобство.
Скандалният журналист няма да пита колко ти струват обувките, скандалният журналист може да провокира обществен дебат. Общественият дебат в момента е да учат ли децата религия или да учат нещо друго, за да бъдат емпатични, да не се бият пред дискотеките, да не влачи едно момиче друго за косата. Преди религията, която е лично преживяване, е въпросът как да направим децата ни добри хора.
ДВ: Като човек, който държи на езика, и се занимава с култура: не Ви ли боли от нивото на политическия и медиен дебат?
Георги Тошев: За мен най-големият проблем е как говорим и как слушаме. Медиите би трябвало да бъдат общественият регулатор на езика. Като преподавател бих сложил среден 3 на публичното говорене. Тонът, разбира се, се задава от политиците, но се задава и от журналистите. В добрите години на "Преди обед" се говореше добър български език и уважавахме гостите си. Това е минимумът. Когато ми кажат: "Тук те хейтят, не те ли обижда?", за мен е много важно как са го написали. Защото когато не е на езика, който аз приемам за нормален, не могат да ме обидят.
Как съм работил в bTV 25 години? В bTV работят много читави хора, имам много добри колеги - Златомир, Мария Цънцарова и много други - това са сериозни колеги. Те полагат изключителни усилия да спазват определени стандарти. Въпросът е как използваш тези журналисти и потенциала им - от Георги Милков през Константин Вълков до Георги Донков - те и продуцентските им умения остават в периферията. Аз в "Преди обед" събрах екип от привидно несъвместими хора - политически журналист като Деси Стоянова, Диана Алексиева, Яна Донева, Цвета Макгрегър, Симона Милкова - различни хора и изключителни журналисти, за да се обединим около един стандарт за журналистика.
ДВ: Какво предстои за Георги Тошев?
Георги Тошев: Отивам на една мисия с "Грийнпийс", за която ще разкажа после, защото е изключително интересно. Заминавам за два университета в Япония - в Киото и Осака, където ще изнеса лекция за Четвероевангелието и ще покажа един от моите филми. Ще снимам един изключителен преподавател, който преподава български език, история и литература там. След пети ноември ще мисля за това под каква форма и къде да се върна в медиите. Има обаче и нещо много тъжно, което ми се случи: Аз бях най-търсеното име в Гугъл не заради книга за Невена Коканова или филм за Силви Вартан, а заради скандал с Венета Райкова. А Венета Райкова ми вдигна и цената. Това е симптоматично за нивото на българската журналистика.
