Икономистът Георги Ганев бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира проекта за държавния бюджет за 2026 г., като изрази сериозни резерви към заложените разходи и размера на бюджетния дефицит. Според него голяма част от планираните капиталови разходи са нереалистични за изпълнение, а заложеният дефицит от 5,7% може да бъде значително намален чрез по-реалистично бюджетиране и ограничаване на неефективните разходи. Той изрази опасения и относно липсата на достатъчно ясно разписани реформи и механизми за разходване на част от предвидените средства.

„Макрорамката се състои от няколко основни неща. В момента се говори за бюджета за 2026 г., но рамката, в която той се изготвя, включва поне още две години. Дори не би било лошо да са още три, да е четири години хоризонтът, но в този случай са три — до 2028 г. Т.е. какви са предвижданията за брутния вътрешен продукт, доколко оправдани изглеждат — тук аз виждам един малък проблем с прогнозите на МФ, именно че то прогнозира под 8% общ ръст на БВП — номинален. Това включва реалния плюс ценовия. За цялата 2026 г., при положение че първото тримесечие вече го имаме като данни. Предварителните данни на НСИ. Увеличението спрямо първото тримесечие на 2025 г. е 13%. Това означава, че МФ ви казва, че за последните три тримесечия на 2026 г., едното от които изтече всъщност ония ден и съм сигурен, че има доста предварителни индикатори за него, и НСИ, и МФ, и БНБ планират да се увеличи общо с 5,5% номиналният БВП. И реалното увеличение да е 2,5%, което означава, че инфлацията залагат да е 3%. Това ми се струва нереалистично.“

„В приходната част, другото голямо перо в макрорамката, всичките приходи общо, не виждам някакъв сериозен проблем. Някои пера — малко по-бързо, но разходът, да речем помощите, покрай очакваните траншове по Плана за възстановяване и устойчивост — дори в голяма част тях вече, слава богу, едно от нещата, които все пак това мнозинство свърши за тези два месеца, е, че така се отключиха немалко от реформите, които се изискваха, за да се освободят средствата, така че средствата са освободени и просто вече България трябва да ги получи. Така че тук малък плюс.“

„Големите проблеми са в разходната част, това голямо трето перо от макрорамката — колко са общо разходите на държавата. И тук вече трябва да напуснем макрорамката и да навлезем в структурата на тези разходи, което е така, от моя гледна точка, малко по-микро въпрос.“

„Българската държава, и централно, и местно управление, не са в състояние, не са в състояние, това е невъзможност, да усвоят всички тези капиталови разходи, които се залагат.“

„Тази партия, ако ще иска да е дълго в политическия пейзаж на България, тя ще трябва да задвижи местни структури, местни организации и най-лесният начин, разбира се, е да си прекупят цели местни организации чрез избирателно даване на капиталови проекти на общини.“

Какво още сподели той, чуйте във видеото!