Икономистът Георги Ганев бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира теми от българската икономика и глобалната среда. Сред тях бяха влиянието на войните върху пазарите и енергийните ресурси, състоянието на икономическия модел на България, ролята на държавата в условия на криза и предприетите социални мерки. Той засегна още теми като бюджетния дефицит, ценовия шок и ефектите върху домакинствата и бизнеса, както и рисковете пред икономиката в краткосрочен и дългосрочен план. В разговора беше обърнато внимание и на енергийната политика, необходимостта от диверсификация и значението на съдебната реформа за икономическото развитие.

„Ситуацията става наистина много по-сложна, отколкото беше само преди два месеца и разбира се, драматично по-сложна отколкото преди четири години. Доколкото и двете войни излязоха извън контрол, в смисъл - никак не се развиват по плановете на тези, които ги започнаха“.

“Българите гласуват за реформи само при абсолютно,  изключително,  уникално,  злостно, болезнено краен случай. Ако не гласуват и този път за реформи, значи не е такъв случай все още. Толкова е просто в моята глава.“

„За пръв път сегашното правителство използва вече създадената отпреди, може би, 3 години база данни към Министерството на финансите с доходите на всички българи. И въз основа на тази база данни те определят кои са нуждаещите се. И вече оттам нататък политиката всъщност не се опитва да коригира пазара на горива, а се опитва да подпомогне най-бедните.“

„Има огромна криза, която ще се забележи. Тепърва в торовете, защото там газът е основна, много важна суровина, формира голяма част от себестойността. Торовете, когато тръгнат да захранват новата реколта, ще се включат от цена в нея и догодина по това време всички храни ще са усетили. И тогава това, което ще се види, е много по-сериозно нарастване на цените. Аз това отказвам да го наричам инфлация, това е ценови шок. Но този ценови шок, повдигайки цените, ще вдигне и приходите в хазната, защото се събира повече ДДС. Няма петрол. Това е реалният проблем.“

„Ще има изключително сериозни проблеми и на българите много неща ще им поскъпнат спрямо повишаването на доходите и много неща, които като планове са имали, ще трябва да се преразгледат и всичко това е крайно неприятно. Но за нас това малко се случва като форсмажор във външно обстоятелство. В случая, напълно за мен, продължава да няма обяснение тази атака срещу Иран. Не мога да разбера нито каква е целта, нито защо като се оказа съвсем рано, че няма да бъде постигната целта, не се спряха нещата.“

 „Трябва да се приеме такъв бюджет, че годината да завърши нормално. Няма как в такъв бюджет, който е само за парченце от годината, да се залагат някакви сериозни реформи, да се мислят някакви сериозни неща. И затова голямата надежда е тези избори да излъчат някакво правителство, което има сериозен хоризонт пред себе си от повече от една година.“

 „Докато нямаме сигурност в изпълнение на договорите, т.е. решението на дадения спор да зависи от това кой е по-близък до съдията, докато нямаме бързина в правораздаването и докато нямаме правораздавателната система, която да има стимулите да се бори с голямата корупция, не с малката, българският растеж ще е ограничен отгоре, ще има таван, който никога няма да може да премине, а аз мисля, че вече е доста близо този таван.“

„Голямата национална цел на България сега, след поредица от постигане на други цели от сорта на Европейски съюз, после Шенген, после еврозона и така нататък, може би евентуално членство в Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). И тя вече е видима на хоризонта, не е някаква фантастична невъзможност, напълно е постижимо, стига и това е ключът да си оправим правораздаването и да има върховенство на закона.“

Какво още сподели той, чуйте във видеото!